Стенли: Когато се борех с рака, жена ми спря да мисли и за себе си, и за децата ни

Дълги години всяко интервю с легендата Стилиян Петров няма как да мине без въпроси за битката с левкемията. Така е при последното му интервю - това на Греъм Хънтър.

Пред британския журналист Стенли разкри през какво е минал той и семейството му след диагнозата рак на кръвта.

"След като ми съобщиха диагнозата, последва близо час разговор за това какво ме чака. След това просто започнах нов живот с диагноза левкемия. В този момент не бях нервен, но бях много уплашен, объркан. На първо място защото не знаех нищо за това, което ще ми се случи, изобщо за болестта, колко тя ще промени живота ми. Аз бях футболист. Трябваше много да работя, за да стана някой, за да има какво да разкажа на децата си: къде съм играл, какво съм постигнал. А болестта остави всичко това на втори план. Сега децата ми ще ме видят само как се боря с рака. Интернет в наши дни може да бъде доста вредно нещо. Напишете моето име в Гугъл - веднага ще намерите куп заглавия за борбата с левкемията, моето лице, когато изглеждах различно заради стероидите и терапията. Моят живот се промени изцяло".

"Аз никога не съм бягал, не съм се крил, да бъдеш футболист е голяма чест. Футболистът може да живее различно от другите хора. Ние имаме хубави коли, хубав живот като цяло. И с всичко това аз се озовах в ситуация, в която бях принуден да се боря за своя живот. Това е още едно приключение. Преосмислих целия си живот и разбрах какво значи да го загубиш. Разбрах колко струва животът, за него трябваше да платя скъпо".

"Ние често говорим за това колко е трудно да намерим половинката си. Често поставяме под съмнение честността и верността на тези, които са до нас. Но в такива моменти осъзнаваш какво е любов, колко силна и могъща може да бъде тя. Много ми провървя, че имам такава чудесна жена. Мъжът, бащата има много отговорности. Но когато ти си толкова беззащитен, когато трябва да се бориш за своя живот, това не е само твоя битка, сражават се всички, които са около теб".

"Моята жена абсолютно престана да мисли за себе си, даже и за децата, тя напълно се отдаде на мен, за да ме спаси. Тя казваше, че не си представя живота без мен. Тя също трябваше да премине през много. Като майка тя беше забравила за децата си. Те постоянно бяха ту при моите, ту при нейните родители, а с нас почти не се виждаха, защото аз нямах такава възможност заради интензивната химиотерапия".

"Знаеш ли, ние твърде често не ценим това, което имаме. Помня как веднъж бях в болницата седем седмици, дори не излизах навън, защото докторите не ми позволяваха. Никакви посетители, никакви разходки, даже в коридора не биваше да излизам - не можех да си посволя някакви излишни бактерии или вируси, тъй като тялото ми не можеше да се бори с тях. Седем седмици моето най-голямо желание беше да изляза на улицата и да подишам чист въздух. Умолявах лекарите да ми разрешат, молих сестрите - никой не ми позволи. В такива моменти осъзнаваш какво ти липсва и какво не можеш да загубиш, колко ценен е нашият живот".

"И сега, когато навън е студено и вали дъжд, а моят син ми предлага да излезем и да играем футбол, аз с радост се съгласявам. Вчера в десет часа с момчетата скачахме от трамплин. Разбира се, че исках да отида с тях. И на сутринта се събудих с усмивка на лицето, защото знаех какво означава да загубиш всичко".

"А подкрепата на феновете, към която ме връщате... Това стана много важна част от моя живот. Никога няма да забравя как ме аплодираха в 19-ата минута, как ми изпращаха милиони писма от хората по цял свят, дори и тези, които не се интересуват от футбол", каза Стилиян.