А ние кога?

Годината е 1994. България изживява големия си миг на Световното първенство по футбол в САЩ. Тогава водената от Димитър Пенев селекция, която твори на терена начело с носителя на Златната топка за тази година - Христо Стоичков, стига до 4-ото място на Мондиала отвъд Океана, а цялата българска нация е в опиянение от невероятните постижения на "лъвовете". България е на едно грешно съдийско решение разстояние от финал в турнира, а кой знае какво би станало в решаващата среща? Но подвигът е голям, а страни като Мексико, Германия и Аржентина са на колене пред Стоичков, Сираков и компания.

Годината е 1998. Хърватия изживява своя легендарен миг на Мондиал. Давор Шукер и компания извеждат изключителното поколение на страната, която само 7 години по-рано се превръща отново в самостоятелна държава след разпада на Югославия (1991 година), до бронзовите медали на шампионата във Франция. Именно домакините спират легендарните "шахматисти" от това да играят финал, въпреки че повеждат в осминафинала, благодарение на гол на Шукер. Успехът обаче е немислим и посрещнат като истинско геройство. 

Годината е 2018. Хърватия отново има убийствено футболно поколение, което водено от Лука Модрич и Иван Ракитич стига полуфинал на Мондиал 2018 и ще играе срещу Англия. България се готви за откриването на Първа лига, което е точно седмица след уикенда, в който се решават медалите на планетарния форум в Русия. Жалка картинка.

Докато ние честваме еди-колко-си години от класирането ни на еди-коя-си фаза в САЩ, почти два пъти по-малката Хърватия изживява нов звезден миг под най-ярките прожектори на футболната сцена. "Шахматистите" имат реален шанс да се класират за фина, и то само 20 години след немислимите си бронзови медали. Хърватският гранд Динамо (Загреб) бълва талант след талант, който след това покорява футбола на клубно ниво, а следващите поколения в страната също показват потенциал. В същото време футболът в България тъне в разруха, копае дъното с огромни темпове, а футболните ни грандове забравиха кога за последно пласираха български футболист за сериозни пари в някое от елитните първенства (изключваме Славия, която прати в Италия двама от ярките си таланти от школата, но все още не са получили шанс за изява).

Оправданието не може да е корупция. В Хърватия положението във федерацията е страшно, а футболни запалянковци дори изпратиха националите с пожелание за скорошно завръщане. Истината е, че в България просто е пълно с некомпетентни лица, мислещи си че вършат нещо полезно за играта у нас.

От 1994 година насам всички наши съседки правят нещо във футбола. Вече споменахме Хърватия. Турция взе бронзовите медали през 2002 година. Гърция стана европейски шампион. Румъния е най-близо до нашата позиция, но отборът поне се класира на Европейско през 2008 и 2016, докато за България последният голям форум беше Евро 2004 с историческите 3 поредни загуби.

Преди 24 години България беше голямото балканско чудо. Всички очакваха невероятният успех да доведе до развитие на футбола у нас. Дори българин спечели Златната топка. А сега сме потънали в спомените за едно изключително минало с надеждата, че някога отново футболът ще се надигне, чудейки се дали ще се класираме за Световно, когато вече 48 отбора ще имат право да участват. Големият хегемон в България играе почти без българи в състава си, а преследвачите се редуват да взимат знайни и незнайни футболисти от Южна Америка и Африка, вместо да погледнат към окаяните си школи, пълни с талант и бивши футболисти, които нямат елементарни тактически познания.

Казват, че винаги е най-тъмно преди зазоряване. Тъмнината в българския футбол явно още не ни е обгърнала напълно, защото слънчевите лъчи са на светлинни години от родната действителност. В далечината се виждат се единствено леки искри... но от фойерверките в Загреб, отбелязващи поредния триумф на хърватския футбол.

Още по темата

Please select answer!