Съпругата на легенда разкри последните му мигове: "Когато казах това, той ме пусна и умря"

Легендарният сръбски футболист и треньор Синиша Михайлович почина през декември 2022 г. на 54-годишна възраст, след дълга и тежка битка с левкемия. Смъртта му дълбоко разтърси футболния свят, особено Италия, където остави незаличима следа като играч и треньор. Две години и половина по-късно съпругата му Ариана проговори за последните дни на Синиша, разкривайки емоционалните и болезнени подробности, през които семейството премина мълчаливо.

"Синиша няма да оцелее. Знаех го. Но нямах сили да му кажа"

"През последните месеци лекарите вече бяха казали всичко: Синиша няма да оцелее. Знаех го. Но нямах сили да му кажа. Говорих само с петте ни деца. С никого друг. Дори с майка му. Заедно решихме, че няма да му кажем истината. Не искахме да му отнемаме тънкия лъч надежда, който го държеше жив. И тогава... Той никога не ни попита нищо. Не искаше да знае, не искаше да се откаже. Бореше се до самия край, защото беше човек, който никога не приемаше думата "край". Седмица преди да си тръгне, ме погледна и каза: "Щастлив съм. Имам теб. Искам да остарея с децата си... Искам много внуци." Чувствах, че умира."

ОЩЕ: Болоня изплащал договора на Синиша Михайлович дори шест месеца след смъртта му

В трогателен спомен Ариана описва момента, в който се опитва да сдържи усмивката си, знаейки, че мечтата му за дълъг живот и голямо семейство може да не се осъществи: "Отговорих му с прекършена усмивка: "Но любов моя, ние вече имаме внучка. Не си ли щастлива?" А той, с онзи блясък в очите, който съм виждала хиляди пъти: "Искам още. Искам голяма маса, пълна къща с внуци." Мечта. От онези, които няма да оцелеят. И това боли най-много...."

Последните минути на Синиша са тихи, но изпълнени с любов. Заобиколен от любимите си хора, Михайлович почина в присъствието на семейството си, което никога не го напусна. "В деня, в който отлетя, всички бяхме с него. Децата ни бяха в съседната стая. До мен бяха майка му, брат му и съпругата му, моята майка. Когато усетих как дишането му се променя, знаех, че този момент е дошъл. Повиках децата.

Не изпускайте важните новини за любимия отбор и неговите големи съперници – за най-актуалните информации последвайте ни във Viber ТУК!

Събрахме се около него, в мълчание. Държах го за ръка. Гледах го как продължава да се бори, с този дъх, който ставаше все по-тежък и по-тежък, все по-далеч и по-далеч. И тогава, със съкрушено сърце, тихо прошепнах: "Върви си, любов... не се тревожи. Аз ще се погрижа за децата." Едва тогава той ме пусна. Едва тогава спря да се бори. До този момент никой нямаше сили да плаче. Сякаш дори сълзите се страхуваха да го изпратят", пише Ариана.

ОЩЕ: След смъртта на Виали и Михайлович: Италианска легенда поиска разследване на „добавки“