Куарешма: Мама ме отказа от хокея и ме превърна в това, което съм

Част от състава на Интер, който ликува в Шампионската лига през 2009/10, Рикардо Куарешма няма какво да доказва. 31-годишното крило е щастлив, че продължава да се представя на най-високо ниво с екипа на Порто.

Рикардо, кои футболисти те вдъхновяваха, докато правеше първите си стъпки в играта?

- Много се възхищавах на Луиш Фиго, защото и той като мен е тръгнал от академията на Спортинг. После игра за Барселона, и за Реал Мадрид, спечели всичко, което можеше. Кариерата му бе забележителна и ме вдъхнови да последвам стъпките му.

Имало ли е момент, когато си мислел, че няма да станеш професионален футболист?

- Имаше един период, в който предпочитах хокея пред футбола. Всички в училището ми и в квартала бяха луди по хокея и играеха непрекъснато. Благодарение на майка ми се отказах от тази идея и се превърнах в това, което съм днес.

Кой е най-добрият съвет, който си получавал?

- Има един човек, който за съжаление вече не е сред нас - Жоао да Силва. Никога няма да го забравя. Той се отнасяше с мен като със собствен син и винаги ми обръщаше внимание, даваше ми препоръки. Той непрекъснато ми повтаряше, че не бива да се променям. Че трябва да бъда такъв, какъвто съм. Винаги съм се стремял да следвам съвета му.

Когато бе млад, към теб имаше огромни очаквания. как се чувстваше тогава?

- Аз съм от хората, които знаят как да се справят с напрежението. Имал съм доста затруднения, най-вече ранната слава ми е създала такива. Още от малък обаче не се притеснявах преди мачове. Даже обратното - колкото по-голям бе залогът, толкова по-приятно ми беше.

Дебютира в Шампионската лига с Порто през 2004/05. Какво си спомняш?

- Беше невероятно, защото отборът бе актуален носител на трофея. За мен бе чест и удоволствие да защитавам емблемата на клуба в тези европейски битки. Пристигнах в Порто през 2004-а от Барселона и не познавах града, но всичките ми съотборници ми помогнаха да се адаптирам. Винаги съм имал капитани, от които съм се учил и които са ми помагали - Жорже Коща, Виктор Байя, Кощиня, Маниш, Нуно Валенте. Благодарение на тях обикнах клуба. В Порто станах мъж и триумфирах с много купи. Затова винаги се старая да се раздавам на терена, за да мога да се отплатя за сторените добрини.

Вече си на 31. Каква оценка би дал на кариерата си дотук?

- Щастлив съм от постигнатото. Може би можеше да направя още нещо, но в живота е така - понякога се откриват възможности, от които или се възползваш, или не. Не съжалявам за нищо. В Португалия те считат за стар, минеш ли 30-те, но в Испания, Англия и Италия е различно. Така или иначе, прекарвам си фантастично и не мисля, че възрастта трябва да е проблем. Докато краката ме държат, всичко ще е наред. Продължавам да работя здраво и да се раздавам за Порто.

Наистина ли да играеш в Шампионската лига е толкова специално?

- Няма как да не изпитваш гордост, излизайки на терена и представлявайки клуба, който обичаш. Тази надпревара е уникална, различна и със сигурност е най-силната в света.