From zero to Hero - Любовникът на топката ѝ разби сърцето

Мислим си, че когато един футболист окачи бутоните на пирона, след като отдавна не е бил на познатата висота, след като с години не е играл професионален футбол, ще ни бъде по-леко да се разделим с него. Може би, когато става дума за футболист. Но не и когато става дума за гений. Не и когато става дума за Роналдиньо.

Той беше истински гений с топката, един от най-големите футболисти в историята. Диньо възприемаше футбола не като работа, не като умение, а като изкуство. И подари тази възможност на другите - да му се възхищават. Може би и затова му отне толкова време да се реши да каже "край". Та той ограби хората, отне им удоволствието от това да виждат техниката му, головете му, фирмената му зъбата усмивка, устрема му към противниковата врата. Когато го гледахме, имахме чувството, че за един мач изтрива един чифт бутони - такава енергия струеше от него, толкова движения правеше в секунда. Разбира се, в мачовете, когато излизаше, за да забавлява и да се забавлява.

Роналдиньо влюби във футбола милиони хора. Звезди на Барселона като Лео Меси и Коутиньо признаваха, че той е най-добрият играч, който са виждали. Да не забравяме и феновете на Реал, които на 17 ноември 2005 г. на своя "Бернабеу", вместо да проклинат и страдат от загубата с 0:3, която големият съперник Барселона им нанесе, станаха на крака и аплодираха играча, който изработи тази победа. Настръхващо. И винаги ще си остане един от най-великите моменти във футболната история.

Футболът осиротя. Сега не само, че загуби един от гениите си, но и играещите носители на "Златната топка" останаха само двама. След отказването на Кака и Рони, само Меси и Роналдо още играят от действащите кавалери на наградата.

Роналдиньо Гаучо се появи на футболната карта през 1993 година, когато бразилската преса написа, че някакво си 13-годишно момче е вкарало всичките голове за успеха на своя Бело Оризонте срещу неизвестен съперник. Впечатляващо. Само че още по-впечатляващото е, че неговият отбор бие с 23:0.

Най-хубаво и кратко неговата история описва един фен, който започва видео за великия играч с думите "From zero to Hero". Всички я знаем.

"Никога не съм играл футбол за пари. За мен винаги на първо място е бил футболът. И удоволствието, което получавам от него". Така простичко бразилецът описва философията си.

Бившият селекционер на Англия Рой Ходжсън казва за него, коментирайки поредно негово извънземно попадение: "Това не е нормално. Той не е нормален, никога не е бил, няма и да бъде. Роналдиньо живее в магнитния спектър. Действа по-хладнокръвно от експерт по обезвреждане на взривни устройства, като при това се усмихва, като дете".

Най-запомнящият се отрязък от кариерата му на клубно ниво протича на "Камп ноу". Когато Барселона го купува, клубът не е в най-доброто си състояние - за 4 сезона каталунците не са спечелили нито един трофей. Но идва Диньо и всичко се променя.

Дори и да сме страстни фенове на Роналдиньо, няма да премълчим, че той не беше перфектен "служител", увличаше се по забавленията, красивите жени, запои понякога, а понякога имаше и проблеми с дисциплината. Така започна залезът му в Барселона. Дойдоха проблемите с физическата форма, с контузиите, с публичната критика на треньора му, а също и с тактическите изменения в играта на отбора.

Носителят на "Златната топка" за 2005 година не завърши престоя си на "Камп ноу" по най-добрия начин - той не показваше играта, която се очакваше от него и не играеше редовно след конфликт с Франк Рийкард. В мача с Алмерия бразилецът бе заменен в 75', а феновете го освиркаха.

Когато се чу за напускането му, мнозина си помислиха, че той не попада в плановете на новия треньор Хосеп Гуардиола. Рони обаче отрече.

"Казах му, че се нуждая от нова мечта, нова цел, и той ме разбра. Беше откровен разговор между двама приятели", сподели Магьосника. И поема към Милан.

За последно бразилската легенда излезе на терена в официален мач през септември 2015 г. като футболист на Флуминензе. В последно време той вземаше участие в благотворителни и демонстративни мачове. Сънародникът му Вилиан споделя интересно и достоверно виждане за случилото се е с големия играч.

"Той не разкри напълно потенциала си. Като негов фен, съжалявам, че Диньо не игра толкова дълго на най-високо ниво. Не знам каква е причината, но ако беше продължил, щеше да стане най-добрият в света три, четири или пет пъти", споделя играчът на Челси.

Няма значение - така се стекоха нещата, че Роналдиньо си остана с една "Златна топка", но с безброй други отличия. Той стана световен шампион през 2002 г., двукратен шампион на Испания, шампион на Франция и Италия, победител в Шампионска лига. През 2004 и 2005 г. стана най-добър футболист в света на ФИФА. Записа 98 мача и 33 гола за "Селесао".

"В продължение на 20 години се занимавах професионално с това, което обичам повече от всичко на света. Други 10 години отидоха за подготовка. Искам да благодаря на всички - треньори, представители на футболни съюзи, на феновете на моите и на други клубове, шофьорите на автобусите, момчетата, които гонеха топката, съдии и журналисти. Благодаря ви. Без вас това нямаше да е възможно", заяви Роналдиньо в прощалното си писмо.

Шоуто на Магьосника свърши. Завесите падат. Зад тях остава една зъбата фирмена усмивка. Зад тях остава една чудесна кариера и един талант, без който футболът може би нямаше да е същият. А на нас ни остава само да аплодираме. Дори да сме от другия отбор. И да се надяваме, че когато момчето си отива, двама вдъхновени от него ще излязат напред. За да не свършва магията...