Жената, която загърби футбола на 18, защото се влюби в правилата му и влезе в историята

Тазгодишният двубой за Суперкупата на Европа ще се запомни с още едно събитие, освен триумфа на Ливърпул срещу Челси. Името Стефани Фрапар ще остане завинаги в историята. Тя се превърна в първата жена, която бе главен съдия на значим европейски финал за мъже. Това обаче не е първият повод за гордост за французойката. През април тази година тя ръководи срещата между Амиен и Страсбург и стана първата дама, свирила двубой от мъжкия шампионат на Франция.

"Чувствам голяма гордост", каза Фрапар след тази игра, която се проведе през април 2019 г. "Мога да кажа, че имам качества да работя в Лига 1. Осъзнавам, че този мач е влязъл в историята. Имаше много очаквания, но приех двубоя, както всеки друг. Показах, че имам уменията и способността да съм там“. Тя ще продължи да ръководи двубои във френката Лига 1 през сезон 2019/20, като само преди няколко месеца е съсредоточена именно върху това първенство, без да подозира, че ще ръководи и Суперкупата.

Фрапар последва стъпките на германката Бибиана Щайнхаус, която беше първата жена съдия в Бундеслигата през 2017 година. Швейцарката Никол Петиня беше първата, която участва в мачове на УЕФА, когато тя пое отговорността за квалификационните игри в Купата на УЕФА между 2004 и 2009 година.

През юли Фрапар бе главен съдия на финалния мач от Световното първенство за жени между САЩ и Холандия. Тя също така работи на полуфинала на Евро 2017 и финала на Европейското първенство за девойки до 19 години през 2012 г. Откъде обаче идва нейната любов към играта и защо се насочва именно към тази професия – ще ви запознаем в следващите редове.

Стефани Фрапар е френски футболен съдия, който е в международния списък на реферите на FIFA от 2009 г. Тя беше описана от главния съдия на УЕФА Роберто Розети като "един от най-добрите жени съдии, не само в Европа, но и в целия свят".

Любопитното в нейната история е, че тя се отказва да играе футбол на 18-годишна възраст, тъй като се влюбва в правилата на играта. Фрапар споделя пред L'Express: „Играех футбол у дома във Вал д'Оас, но като навърших 13 години започнах да се интересувам от правилата на играта. Започнах да свиря на някои двубои и на около 18 години трябваше да избирам между футбола и съдийството".

Изглежда, че тя ни най-малко не съжалява за този избор, а дори напротив. Надява се, че нейният прогрес ще послужи за пример на всички млади дами, които мечтаят да се занимават със съдийство, но им липсва смелост. „ За мен е истинско удоволствие да покажа на младите, че е възможно. И се надявам да последват моя път. Когато ме видят на терена и да повярват, че е възможно. Преди това виждахме само мъжки рефери. Надявам се, че ще бъда вдъхновение за много други“. 

Нейни помощнички в Истанбул бяха сънародничката ѝ от Франция - Мануела Николози, както и ирландката Мишел О'Нийл, като топ реферът Джунейт Чакър обясни, че те са били избрани, тъй като "просто са добри". А кой ще е следващият двубой, поверен на младите дами и ще послужат ли наистина за вдъхновение, тепърва предстои да разберем.

Още по темата

Please select answer!