Разочароваща игра, изоставeнa "Ла Масиа"... Загуби ли Барселона своята ДНК?

Когато става въпрос за Барселона, много хора си правят не една асоциация, които надхвърлят обхвата на стандартния футболен клуб. Барса не е просто отбор. Това е набор от ценности, които винаги вървят заедно (или трябва да вървят) и формират идентичността на каталунския гранд.

В същото време през последните години все повече се говори за възможна загуба на ДНК от Барселона. Нека опитаме да разберем вярно ли е това?

За начало трябва да "разложим" идентичността на няколко компонента и да анализираме всеки един от тях.

Барселона е символ на Каталуня и нейната борба за независимост

Именно Барса стана проводник на идеите за независимост на своя регион по цял свят. Барселона е световна марка, чиято популярност допринася за факта, че цялата планета знае, че Барселона не е Испания, а Каталуня.

По време на режима на Франко (1939-1975 г.), когато каталунската култура и език са били забранени, а всяко инакомислие се е наказвало сурово, именно стадионът станал мястото, където каталунците могли да намират своята идентичност в условията на диктатура.

Ето защо каталунците бяха толкова щастливи от поведението на Кройф, който многократно подчертаваше профашисткото минало и настояще на мадридския елит. Именно затова на всеки домакински мач на Барселона можете да видите множество каталунски знамена със син триъгълник и бяла звезда, символизиращи независимостта на Каталуня.

"Каталуня е държава, а Барселона е нейната армия", Боби Робсън.

Този цитат на бившия треньор на "блаугранас" отразява значимостта на клуба за целия регион като символ на борбата за свобода. Именно това стана основата на смисъла, заложен в знаменитата фраза "Повече от клуб".

Барселона все още олицетворява Каталуня, просто общата политическа ситуация може или да подачертае, или напротив - да замъгли тази идея, но във всеки случай връзката между клуба и региона му остава максимално силна.

Друга важна част от идентичността на Барселона е неразривната връзка с академията му.

"Кантерата" винаги е създавала огромен брой силни играчи, много от които станаха важни фигури в първия отбор. Не можем да кажем, че клубът напълно е спрял да разчита на своята академия или че "Ла Масиа" вече не произвежда таланти, но все повечето нежелание да се разчита на техните възпитаници започва да става досадно. Процесът на футболна и световна глобализация ни принуждава да действаме на принципа "тук и сега", което се отразява зле на развитието на академията.

Така възникна въпросът, че Барселона винаги се е отличавал с добра атмосфера в клуба, например случилото се с Ерик Абидал през 2011 година. Подобни истории винаги са били характерни за каталунския колос, но през последните години, отчасти заради лошо управление, започнаха да се случват не най-красивите неща. Начинът, по който клубът се раздели с Луис Суарес, начинът, по който си тръгна Лионел Меси и други легенди. Всичко това не характеризира добре клуба и някои негови членове.

Да добавим към това и известното отклонение от базовите принципи на Барселона по отношение на глобалната му дейност - все повече той започва да прилича на средностатистически топ клуб. Първоначално Барселона не носеше лога на никакви компании на фланелките си. След това се появи това на "УНИЦЕФ", а после на много други спонсори, както при всеки друг клуб.

Футболната философия на Барселона

И последно, но не по важност - стилът на игра. За мнозина Барселона се асоциира с конкретна игрова философия. Много хора започват да подкрепят Барселона именно заради неговия футбол. Самото понятия "стил" обаче става все по-размито...

Атакуващ футбол, но да се атакува може по различен начин. Контрол на топката, но и това може да се прави с различни способи. Като цяло, описание на стила, базирано на такива параметри, не дава пълноценен отговор на въпроса какъв е футболът на Барселона.

Но това също започва да има все по-малко значение, тъй като отборът на Шави (да не говорим за много от неговите предшественици) все повече се отдалечава от това, което се счита за характерно за каталунците от много години. Дори в последните мачове можем да открием много примери. Да кажем, че това, което се случи срещу Лас Палмас, тези постоянни подавания зад защитниците на противника едва не докараха инфаркт на някои върли фенове.

За съжаление, в съвеременния футбол има все по-малко играчи, които са готови на всичко в името на родния си клуб (не за парите); все по-малко президенти, които са готови да дават време на треньорите и да вземат последователни решения.

Феновете първоначално хвалят играчите и треньора, след това много бързо се преориентират и започват да скандират и да пишат обиди. Най-лошото пък е, че все по-малко треньори са готови да не предават идеите си заради резултата. Може би към тази категория спада и Шави.

Обобщавайки това, можем да кажем, че поради глобалните процеси, които протичат в световния футбол и изискват все по-голямата комерсиализация на спорта, желанието за постигане на резултати "тук и сега" и пълното нежелание на мнозинството да погледнат поне малко по-далеч от резултата на таблото. Всички клубове стават все повече и повече сходни един с друг, постепенно губейки своето лице. За съжаление, Барселона отчасти преминава през същите процеси. Но всички "кулес" се надяват, че техният клуб ще успее да съхрани своята идентичност. А съвсем наскоро се появи доказателство за загубените позиции на "Ла Масиа".

Източник: barcamania.com