Приликите между Петър Хубчев и Роналд Куман или защо моделът със "строгия учител" не работи през 21-ви век

Две конкретни събития от днешния ден (24 септември) провокираха този коментар - първо, Левски изплати част от дължимите суми на Петър Хубчев и по този начин успя да си гарантира спокойствие около лиценза и второ, Барселона изигра още един безличен мач под ръководството на Роналд Куман и като че ли подпечата уволнението му!

На пръв поглед няма нищо общо между двете събития, но е интересно да се направи паралел между Петър Хубчев и Роналд Куман и да се отговори на въпроса "Защо и двамата не успяха/успяват да оставят трайна следа начело на голям клуб" - Левски в България и Барселона в Испания!?

Приликите между двамата старши треньори

- Роналд Куман е само с няколко месеца по-възрастен от Петър Хубчев. Нидерландецът е роден на 21 март 1963 г., докато българинът се е появил на бял свят на 26 февруари 1964 година.

- По време на футболните си кариери и двамата са играели като защитници, като и двамата са били известни със сърцатата си, безкомпромисна и твърда игра!

- Като треньори и двамата харесват добре организираните отбори в отбрана, рядко правят големи тактически промени и такива в титулярните си състави.

- И двамата са от типа хора "киселяци" и не обичат да дават интервюта, не обичат да отговарят на много въпроси и рядко показват каквито и да е било емоции преди, по време и след мачовете на отборите си. 

Защо техният стил на ръководене и поведение не е удачен за новите поколения футболисти?

Новите поколения играчи са израснали далеч от желязната дисциплина във футбола от втората половина на 20-ти век. За тях професията е начин да си изкарват прехраната, но не по-маловажно е какво е мнението на обществото за тях, колко последователи имат в социалните мрежи, каква кола карат, в какво жилище живеят и т.н. Още повече, ако играят за грандовете в страната...

В лицето на треньорите те искат да виждат на първо място приятел, а не началник. Не искат да тренират и играят под стрес, само и само да не допуснат грешка, след която да бъдат закотвени на резервната скамейка. 

Разбира се, в един клуб трябва да има дисциплина (Станимир Стоилов неслучайно каза, че съблекалнята на Левски се е превърнала в чалготека), трябва да се знае кой командва и кой взима решенията, не трябва да има лигльовци - футболът е мъжка игра! Но играчите не "горят" и не се "хвърлят в битка" за пераментно начумерени наставници.

Да, Пеп Гуардиола, Юрген Клоп и Томас Тухел например, доста често са били улавяни от телевизионните камери да крещят покрай тъча и да ръкомахат, но те знаят, че има моменти, в които това трябва да се случи, но има и моменти, най-вече извън терена, в които трябва да си майтапчия, шегаждия, да изслушаш една песен с играчите си, да отидеш на вечеря с тях. Те знаят, че ако "изпуснат" съблекалнята си и футболистите се настроят срещу тях, посоката е само една - към ИЗХОДА.

И да, Левски имаше добри мачове под ръководството на Петър Хубчев! В края на 2020 г. и началото на 2021 г. Барселона също изглеждаше много добре при Роналд Куман... Но това бяха краткотрайни и мимолетни изяви. В дългосрочен план моделът със "строгия учител" не дава резултати. Не и през 21-ви век, не и в грандовете...