Луис Суарес: Винаги трябваше да очаквам някой извънземен пас от Лео Меси

Телевизионното предаване "Код Спорт" излъчи днес интервю със нападателя Луис Суарес. В него той говори за усещането да вкараш 500 гола в професионалния футбол, любимия си гол, неговия "специалитет", както и за най-добрия съотборник, с когото е имал честта да играе в кариерата си:

- Какво означават за теб тези 500 вкарани гола? Това е наистина огромен брой попадения...

- Това е постижение, което никога не съм си мислил, че е възможно да достигна. Винаги съм искал просто да се наслаждавам на момента, да изпитвам удоволствие и страст от играта и да постигам успехи. Но това е наистина голямо постижение. За мен най-важното е, че то е олицетворение на всичката ми упорита работа през годините.

- Въпреки огромния брой голове, можеш ли да отличиш някой от тях, който е специален за теб?

- Има много специални попадения. Но мисля, че най-важният ми гол беше с националния отбор на Уругвай. Една от детските ми мечти беше да играя за националния ми отбор. И да имам възможността да вкарам дори гол с фланелката на Уругвай е нещо незаменимо. Така че, за мен, най-важният ми гол в кариерата е първото ми попадение за националния отбор. И оттам нататък идват останалите специални моменти. Като например първият ми гол с екипа на Грьонинген, после, когато реализирах като капитан на Аякс, първият ми гол за Ливърпул, или пък когато вкарах в „Ел Класико“. Никога няма да забравя и гола ми на финала на Шампионската лига с Барса и всеки път, когато съм вкарвал на Реал Мадрид... Човек може само да мечтае за подобни попадения. В кариерата ми има наистина много специални моменти, от които пазя топли спомени. Разбира се, няма да забравя и първия ми гол за Атлетико (Мадрид) още в дебюта ми за тима. Бих казал, че всяко едно мое попадение е специално по определен начин.

- При положение, че си вкарал толкова много голове, може ли да ни кажеш кой е твоят специалитет? Ситуация един на един с вратаря, или далечен удар?

- В различните етапи от кариерата ми имах доста различни начини, по които бях сигурен, че ще вкарам. Например в началото доста често ми се налагаше да изчаквам за отбити топки и да дебна в наказателното поле. После, по време на периода ми в Аякс и началото на престоя ми в Ливърпул, ми беше любимо да вкарвам с изстрели извън границата на наказателното поле, като насочвах топката към далечния ъгъл на вратаря. Дори често опитвах да реализирам по този начин директно от корнер. В Барселона пък ми се отдаваше да бележа с по едно докосване и направо от воле. Сега в Атлетико се вижда, че залагам предимно на голове още с първото докосване, търсейки центрирания на близка греда. Виждате, че в кариерата ми съм преминал през различни етапи. Но на мен ми харесва да работя върху различни аспекти, така че да имам много техники в арсенала си.

- А кой е бил най-добрият ти партньор в атака, който ти е помогнал най-много за вкарването на част от головете ти?

- Най-добрият ми партньор? Имал съм привилегията да играя редом до някои от най-големите във футбола. В националния отбор играх с Диего Форлан, който беше моят идол още от дете. Така че в тима на Уругвай той беше най-добрият ми партньор, но що се отнася до клубния футбол, няма съмнение, че това беше Лео Меси в Барселона. Той ме направи по-добър играч от това, което сам можех да постигна, защото трябваше винаги да очаквам от него някое извънземно извеждащо подаване. Както неведнъж съм казвал, с него се разбирахме дори без поглед. Когато той владееше топката, аз стартирах и просто знаех, че той ще ми я сервира на перфектното място, за да мога да вкарам. Това описва перфектно партньорството ми с Лео.