Изгубеният смисъл на Златната топка: Защо Меси не трябваше да печели?

Едва ли има футболен фен на планетата, който не се възхищава поне 1-2 пъти всеки месец на извънземната игра на Лионел Меси - момчето, заради което футболният свят се втурна да търси следващата "фалшива деветка", а защитните схеми на отборите се промениха до такава степен, че по някакъв начин да укротят "звяра", с който Ла Пулга се превръща всеки път, когато стъпи на зеления килим. Меси не просто е един от най-великите футболисти в историята, но и един от най-великите спортисти изобщо. И това дори не е повод за дебат - гении като Лео се раждат рядко. И оставят огромна след след себе си. Та Меси още не е завършил кариерата си и вече спокойно може да бъде провъзгласен за най-великия някога. Но, докато Гения от Росарио обира любовта от милиони, печелейки за 6-и път в легендарната си кариера Златната топка, едно трябва да е ясно - Лионел Меси може да е най-фамозният футболист в последните 20 години, но със сигурност не беше най-добрият през календарната 2019 година. И това не е просто спекулация, а обективен поглед над всичко, което се случи през последните 365 дни в световния футбол. 

Празни статистики 

Тази фраза беше използвана като оправдание защо Кристиано Роналдо не спечели 6-ата Златна топка в кариерата си през 2018 година. Португалецът имаше сходни (дори по-добри) статистически показатели от вечния си враг на терена. Нещо повече - неговите 15 гола в Шампионска лига бяха достатъчни за спечелването на трофея, а на Световното първенство вкара нови 4 попадения. Годината му завърши с общо 54 гола в 55 мача, като за 2019 той грабна Шампионска лига, световното клубно първенство и две купи (една в Италия и една в Испания). През 2019 година Лео отпадна на полуфинал в Шампионска лига след легендарен обрат, а на Копа Америка беше бледа сянка на самия себе си. Като черешка на тортата може да бъде поставена шокиращата загуба във финала за Купата на Краля срещу Валенсия, в който Меси може и да отбеляза, но генерално разочарова с представянето си във важен мач. Аржентинецът в 58 мача вкара 54 гола, а в статистиката му попада само един трофей. И, въпреки че този сезон на Меси беше по-слаб от предходния на Роналдо, единият е с една Златна топка повече от другия. 

Разочарованието в Шампионска лига 

Лионел Меси завърши сезона като голмайстор №1 в турнира (12 попадения), като беше фактор в мачовете срещу Лион и Манчестър Юнайтед (по две попадения в домакинските мачове на Барселона). Ла Пулга беше възхвален за представянето си срещу Ливърпул в първия мач, но една непризната истина е, че играчите на Юрген Клоп се справиха отлично със задачата да опазят аржентинския ас. Първият му гол беше добавка след пропуск на негов съотборник, а вторият - страхотен пряк свободен удар, който обаче срещна рамото на последния играч в стената на Ливърпул. И, когато Меси трябваше да приспи опонента и да поведе своите към финала, Лео разочарова тотално, а Ливърпул унижи Барселона с 4:0 в реванша и се класира за финала, който след това спечели. А Меси за втора поредна година стана жертва на огромен обрат и стоеше с ръце на кръста и поглед в земята - в същата поза, в която беше уловен след поражението с 3:0 от Рома в Рим. 

Основният конкурент 

Докато Меси бележеше голове в мачове без значение за Барселона в Ла Лига, Върджил Ван Дайк се превърна в единствения защитник в света, който не е позволил нито един футболист да мине покрай него. Бройката на мачовете, в които нападателите не можеха да преминат през холандския бранител, достигнаха до над 50, а това е само частица от това, което Ван Дайк представляваше през целия сезон. Ливърпул регистрира най-добрата защита в Англия и беше отборът с най-много сухи мрежи в Шампионска лига. С влиянието си в центъра на защитата не само с дефанзивния си принос, но и с умелото разиграване на топката, Ван Дайк се оказа липсващата частица в машината на Юрген Клоп. Частица, която превърна мърсисайдци в страшилище, което все още е непобедено в английската Висша лига. Нещо повече - Ливърпул няма поражение от началото на януари насам в най-тежкото първенство на планетата, а заслугата за това до голяма степен е в невероятните качества на Ван Дайк - и като футболист, и като лидер.

Да не забравяме и фактът, че холандецът не само изведе Ливърпул до рекорди в Англия и в Шампионска лига, но и беше неизменна част от националния отбор на Холандия. "Лалетата" изживяват ренесанс в последните 2 години, а Ван Дайк се превърна в неизменния лидер и на този тим и го изведе до финал за Лигата на Нациите. Което води и до друга основна причина защо Меси не заслужаваше да вземе Златната топка. 

Тотален крах на Меси с Аржентина 

Ако ви се струва, че в Южна Америка са зачестили организацията на Копа Америка, то определено не сте в грешка. От турнир, провеждащ се на всеки 4 години, надпреварата се превърна в почти ежегодно събитие, което обаче така и не влиза в сметката на Лео Меси. След две разочароващи загуби от Чили във финалите, Аржентина се надяваше, че ще стигне до скъпоценния трофей пред 2019 година, и то на територията на големия враг - Бразилия. 

"Гаучосите" се добраха с много мъки до елиминациите и се класираха за полуфинал в турнира срещу Бразилия. Очакваният от милиони спектакъл обаче разочарова, след като "селесао" тотално обезвреди Лео Меси и компания, а Ла Пулга ще запомни този турнир с един гол, реализиран от дузпа. Твърде слабо за най-добрия футболист на планетата, който за 2019 година има 6 мача, 1 гол и 1 асистенция за родината си. 

За сравнение - Роберто Фирмино (който дори не влезе в топ 10) и Алисон спечелиха Копа Америка (отгоре на представянето им за Ливърпул), Садио Мане игра финал за Купата на Африка, Кристиано Роналдо беше голмайстор №1 в Лигата на Нациите и спечели първото издание на турнира. Нещо повече - португалецът (който също няма място в топ 3 тази година), има 13 гола за Португалия само през 2019 година. 

Факторът "титла в Ла Лига" 

За 2019 година това е единственият голям трофей, който Барселона спечели. Значимо събитие, но определено не и най-впечатляващото - не само за каталунците, но и за Лионел Меси. "Блауграна" нямаше реална конкуренция през цялата година, след като в Реал Мадрид настъпи сериозен срив и цели 3-ма треньори си поделиха сезона, а Атлетико Мадрид така  и не намери начин как да бие слаби отбори извън дома. Още в края на 2018 година се знаеше, че титлата влиза във витрината на Барселона. Това демонстрираха и в щаба на "блауграна", след като Меси често беше сменян през вторите полувремена на мачовете, а преди ключовите мачове в Шампионска лига дори не играеше. 34-те гола на Меси със сигурност са впечатляващи, но през сезон 2018/19 далеч не бяха толкова необходими за спечелването на титлата. 

Къде са футболистите със сходен на Лео Меси принос? 

Две са имената, които се доближават до статистическата доминация на Лео Меси през 2019 година - Роберт Левандовски и Килиан Мбапе. Полякът е най-резултатният играч за настоящата година (49 гола), докато Килиан Мбапе е почти копие на Меси в Ла Лига - 33 гола във френския шампионат и титла, загуба във финала за Купата на Франция и разочарование в Шампионска лига. За разлика от двамата споменати нападатели, Меси игра полуфинал в Шампионска лига, докато ПСЖ и Байерн отпаднаха на осминафинал. Лева и Мбапе обаче бяха далеч по-впечатляващи от Меси за националните си отбори. Полякът беше класиран на 8-о място, а Мбапе - на 6-о. 

Друг футболист със сходен на Меси принос през 2019 година беше Душан Тадич, който стана голмайстор и асистент №1 за Аякс за сезон 2018/19 (38 гола и 24 асистенции във всички турнири), а от началото на сезона няма спирка - 7 гола и 15 асистенции. Той беше класиран под №20. Разбира се, сръбският ас е далеч от класата на Лео Меси, но статистически се нарежда близо до него за 2019 година, а влиянието му върху играта на Аякс е сходно с това, което прави Меси в Барселона. 

Какво всъщност е Златната топка? 

Това е най-важният фактор, който показва, че Лео Меси не е най-заслужилият победител през 2019 година. Златната топка е ежегодна награда, която трябва да оценява представянето на футболистите през последните 365 дни. Ако беше отличие за цялостен принос, Ла Пулга ще печели в 80% от случаите, защото футболист като него не сме гледали по футболните терени, а може би няма и да гледаме скоро. Но наградата се връчва за представянето на най-добрите футболисти през изминалата година и влиянието на други футболисти беше по-голямо от това на Меси. 

Изключвайки вече споменатия Ван Дайк, Алисон и Садио Мане са две имена, които спокойно можеха да са преди аржентинеца в класирането. Вратарят беше невероятен през цялата година, докато не се контузи, но преди това спечели двата най-важни турнира за годината. Садио Мане се наложи да изнася цялата тежест на нападението и създаването на положения в Ливърпул, когато Фирмино и Салах се контузиха, а след това изведе Сенегал до неочакван финал за Купата на Африканските нации. Да не забравяме и Рахим Стърлинг, който беше в основата на първия в историята требъл в Англия. Дори Кристиано спечели повече трофеи от Меси и може да има аргументи в негова полза, макар и тази година заслужено да е далеч от големия си футболен конкурент. 

Истината за Златната топка е една 

Лионел Меси наистина може и да не е от тази планета. Негов "обикновен" двубой може спокойно да е върхът в кариерата на повечето футболисти. Ла Пулга е не просто действаща легенда, но също така идол, икона и човек, заради когото футболът преживя истинска революция. Той ще остане в историята не просто като най-добрия футболист, но и като един от най-паметните атлети изобщо. Но "Златната топка" не е награда за цялостно творчество. И през 2019 година просто имаше поне един по-добър от него. 

Автор: Иво Вецев