"Бях 2 години в инвалидна количка, но не спирах да вярвам" - пътят на Мартин Брейтуейт

През изминалата седмица Барселона изненада футболния свят с привличането на слабоизвестния и неособено успешен нападател Мартин Брейтуейт от Леганес. Датчанинът не е играл досега в топклуб, а предпоследният в Ла Лига Леганес е едва ли не върхът в неговата кариера. Брейтуейт при това никога не е бил голмайстор - дори в първенството на Дания. Там той е вкарал 17 гола в 89 мача. Най-плодотворен е периодът му в Тулуза - 35 гола в 136 игри. В Леганес Мартин е вкарал 6 попадения в 24 мача през настоящия сезон. Въпреки недобрата резултатност, испанският клуб цени играча, след като го откупува от Мидълзбро след период под наем.

До пристигането в Леганес Брайтуейт като цяло е играл в по-долни дивизии. Английският Чемпиъншип е с прилично ниво, но все пак. И феновете на члена на тази лига - Мидълзбро, дори се чудят във форуми и социални мрежи: "Как така Брейтуейт отиде в Барселона?!". Но сензацията е факт: До вчера нападателят е чакал пасовете на съотборниците, с които се борят да не изпаднат в Сегунда. Днес той ще се наслаждава на асистенциите на Меси, Бускетс, Де Йонг и останалите звезди на "Камп ноу".

Някои може да се чудят защо изобщо датският национал прие предизвикателството и акостира в Каталуня. Но истината е, че той нищо не губи, защото никой няма кой знае какви очаквания към него. Ако се провали, ще продължи сивкавата си кариера, а негативите ще обере Сетиен, но най-вече Хосеп Мария Бартомеу. Така че, Брейтуейт може само да спечели от приключението "Барселона".

Дотук с упреците и негативите. Защото 28-годишният играч не е нито некадърник, нито огромна издънка. И той си има добрите страни. Например, това, че е универсален футболист. Основно играе като централен нападател този сезон, но е способен да действа на фланга или като "десетка", ако се налага. Той е левичар и най-често играе отляво - както в клубните си тимове, така и в националния отбор. 

"Who Scored" го описва като играч, който "няма значителни силни страни". Това е така, защото той е "момче за всичко", без да се открояват аспекти от играта му. Той изобщо не е бавен и е ефективен с топката (в повечето случаи), чудесно се справя въвъ въздуха. Освен това, новият футболист на Барселона е вкарал 85 гола в 348 мача до събота и 7 пъти се е разписал за Дания в 39 изяви. Не толкова лош показател, нали? Според 90min.com, Брейтуейт трябва да работи малко повече в отбрана и не е нападателят, на когото да разчиташ да води висока преса. Но за системата на Барса, базирана върху притежанието на топката, той не е най-лошият играч, с който можеш да разполагаш. Също така е определян като естествен лидер.

Ако сте усетили вече, започнахме статията за новото попълнение на каталунците с негативен тон и преминахме към по-позитивния. Начинът, по който ще я завършим обаче много вероятно ще събуди симпатиите ви към този футболист, който изобщо не е имал лек път, а всичко, което е искал, е било просто да играе футбол. По-конкретно: като дете, при това невръстно дете, Брейтуейт е прекарал 2 години в инвалидна количка и през цялото това време се е молел само да може пак да играе футбол. Разкритието за най-тежкия период в живота си Мартин Брейтуейт прави пред "FourFourTwo" през 2016 година. 

Датчанинът е бил почитател на футболната игра от най-ранна възраст. Във вестник от Есбйерк, родният му град, е публикувана негова снимка на 2-годишна възраст, на която малчуганът рита топка. Но когато е едва на 5, всичко се променя. "Имах нещо, наречено болест на Лег-Калв-Пертес, което означава, че ротационната кост в бедрата ми е мека. Когато костта се развие, тя може да се деформира и да изпитвате затруднения при ходене, така че не трябва да я натоварвате с нищо, камо ли със спорт. Казаха ми, че трябва да вляза в инвалидна количка", признава Брейтуейт. 

"Беше ми наистина трудно. Бях малък и не разбирах защо трябва да съм в инвалидна количка. Винаги се опитвах да се измъкна от нея. Чувствах се смутен. Имах нужда от хора около мен през цялото време, които да се грижат за мен, като за бебе. Не можех да правя нещата, които другите деца правеха. Исках само да играя футбол", споделя футболистът. И разкрива, че не му е било казано колко дълго ще е в количката, а просто, че трябва да чака. И той чака около две години, за да станат костите му достатъчно здрави, за да му позволят да ходи отново, след което да рита любимата си топка. 

"Преди това всеки ден играех футбол. Това беше единственото нещо, което имаше значение. Само чаках лекарят да каже: "Добре, сега можеш да играеш футбол". Когато това се случи, сякаш животът ми започна отново. През уикенда играх мач и станах най-добрият в него. Дори когато бях в инвалидна количка, винаги имах една цел: да стана страхотен футболист. Не чувствах, че трябва да внимавам, когато започнах отново да играя, въпреки че родителите ми ми казаха, че няколко години съм куцал много. Никога не забравям, че това, че мога да играя футбол е подарък. Благодарен съм всеки ден.

Надявам се, че моята история показва, че може и да сте в лоша ситуация, но нещата може да се обърнат. Не спрях да вярвам в себе си. Исках да бъда професионален футболист. Чувствам се прекрасно, че осъществих това, но има много неща, които все още искам да постигна в кариерата си. Искам да постигна повече", казва Мартин преди 4 години. Е, шансът му е даден - той сбъдна мечтата на всеки втори футболист в света - да играе за Барселона. А дали ще прегърне шанса си, това зависи само от него. Но вече започна добре - две асистенции в дебютния си мач.