Той работеше като бояджия, а после вкара повече голове от легендите на Юве и Милан!

Футболът някога беше игра – проста, честна, мирис на мокра трева и пот. Днес? Машина за милиони. Но всяка епоха има своето изключение. А нашето... нашето е легенда. Легенда, която пуши под душа, пие бира на полувремето и въпреки това става голмайстор №1 на Серия А във времена, когато по терените газеха Трезеге, Дел Пиеро, Креспо, Виери и Шевченко.

Добре дошли в историята на Дарио Хюбнер – човекът, който обърна футболните закони с главата надолу.

ОЩЕ: Големият диамант на Антонио Конте в Наполи е заслужено №1 в Серия А

Началото? Далеч от прожекторите. Хюбнер работи във фабрика за алуминий, после като бояджия, после като пекар. А неделите? Неделите бяха свещени. Муджезан – аматьорският клуб от източния край на Италия – там Дарио играеше за удоволствие.

Съдбата си знае работата

И тогава съдбата – в лицето на скаута Франческо Гуидолин – се намесва. На 23 години Хюбнер от петата дивизия прескача направо в Чезена. Пет сезона, 22 гола в един от тях, и вратите се отварят още по-широко.

Хареса ли ти статията? Ако отговорът е „да“ – последвай ни във Viber за още интересни и актуални новини от международния футболен свят!

Бреша го взима. Дебютът му? Срещу Интер. Но не кой да е Интер – Интер на Роналдо „Феномена“, който също прави своя дебют. И точно в този исторически ден Хюбнер се превръща в кошмара на собствения си любим отбор. Асистира му един младеж, за когото едва ли сте чували тогава – Андреа Пирло. В атака – рамо до рамо с Роберто Баджо. 100-процентова магия.

Голмайстор №1

После идва Пиаченца, а с нея – годината, която го превръща в мит. 2002. На 34 години, пушейки по две кутии на ден, вечно с чаша бренди в ръка преди мач – Хюбнер сподели приза за най-добър голмайстор на Серия А с Давид Трезеге, оставяйки зад гърба си Дел Пиеро, Креспо, Виери, Шевченко.... И тогава Италия официално признава: това не е просто нападател, това е феномен от друг свят.

А най-лудите истории?

Карло Анчелоти разказва как по време на приятелски мач в Милано го търсил в съблекалнята, за да го вкара през второто полувреме. Няма го. Изчезнал. Най-накрая го намира – скрит под душа, пуши Marlboro и надига бутилка бира. Точно в момент, когато Милан гради отбора, който по-късно ще завладее Европа. „Не е за мен“, казва Хюбнер. „Не мога без ритуалите си.“

А в Перуджа? Там се пресича с друг син на съдбата – Ал-Сади Кадафи, разглезения наследник на Муамар Кадафи. Привилегирован, слаб, жаден за внимание. И все пак – пие като Хюбнер. Една бутилка домашна ракия, подарък от бащата на Дарио, ги сближава за една вечер. За кратко. Пътищата им после тръгват в различни вселени – Хюбнер към спокойствието на риболова, Кадафи към затвора и политическите сенки...

ОЩЕ: Трансферната бомба на 2026 година: Левандовски отива в европейски колос безплатно?

Автор: Кристина Боева