Вие сте китаец и искате да сте богат и известен? Купете си футболен клуб!

Китайските бизнесмени са инвестирали 2 милиарда щатски долара (1.78 милиарда евро) в европейски футболни клубове от началото на миналата година досега и сумите ще се покачват стремглаво с всеки изминал ден.

Данните са на Ройтерс, а прогнозата е, че все повече предприемачи от тази страна ще се блазнят да си купят футболен гранд с идеята да го направят богат и известен на най-големия пазар в света - китайския.

Само че е доста наивно да се смята, че милиардерите от Китай могат с магическа пръчка чрез финансовите си инжекции да гарантират успех на даден футболен клуб, независимо от гръмките си намерения.

Първият китайски собственик на английски отбор е Карсън Йънг, чието царуване в Бирмингам Сити започва през 2009 година, но приключва безславно, като тимът изпада от елита. Йънг в момента е в затвора в Хонгконг за пране на пари, а Бирмингам е точно толкова неизвестен в Китай, колкото и преди седем години.

Наивно е да се смята и че новият китайски собственик на Астън Вила Тони Кся ще извади отбора не само от втора дивизия, но и ще го направи "най-великия в света", както обяви гръмко пред клубния сайт.

В момента китайски инвеститори притежават основния дял от акциите на грандове като Интер и Милан (при "нерадзурите" това се отчете моментално с мегамилионни трансфери като този на еврошампиона Жоао Марио за 45 милиона), английските Манчестър Сити и Астън Вила, а Ливърпул, например, е в процес на разглеждане от страна на бизнесмени от Китай.

При тях обаче става въпрос за представители на реномирани групи с политически връзки и финансов потенциал, като Dalian Wanda, Fosun International и China Media Capital. Но други са слабо известни дори в Китай, като въпросният собственик на Астън Вила и като новият притежател на Уест Бромич Албиън Лай Гуочуан, който е броил 200 милиона паунда за клуба, но иначе е собственик на фирма за градинско озеленяване.

Китайските бизнесмени съвсем нормално са привлечени от финансовия потенциал на безспорно най-богатото първенство - английската Висша лига - но рядко се случва стратегията им да е нещо повече от просто желание за бърза възвращаемост на инвестициите.

Инвестиционни банкери твърдят, че има голяма разлика между инвеститорите от "първа дивизия" като Wanda и Fosun, които имат дълбоки джобове и по-широка перспектива за развитие на своите спортни и медийни предприятия, и онези от "втора дивизия", които могат да предложат по-малко синергии и чиито финанси са по-трудно проследими.

Също така дори за фирмите, които са медиатори по сделките за придобиване на акции на клубове, е трудно да предположат какви точно са истинските намерения на китайските бизнесмени - много от тях са направо несериозни и без никакъв опит в сферата.

Импулсивността е обяснима, но за такива милионери точно е по-вероятен сценарият на Йънг, защото те живеят в заблудата, че китайската публика ще хареса даден отбор само защото е собственост на китаец.

Други като Wanda са далеч по-внушителни - миналата година групата придоби 20% от Атлетико (Мадрид) за 50 милиона евро, а също закупи швейцарска агенция за спортни права, като продължава да разширява и бизнесите си в други сфери - най-вече медиите.