"Ще направя всеки мач на Лестър възбуждащ" - историята на жената, направила "лисиците" шампиони

През 2014 г. Гари Линекер избухна в Туитър по адрес на Манчестър Юнайтед, след като Лестър удари "червените дяволи" с 5:3.

Две години по-късно такова развитие не изглежда толкова извънредно, а напротив, изглежда напълно логично с оглед на случващото се с двата отбора. "Евентуалното шампионство на Лестър ще стане най-невероятният триумф в историята на отборните спортове. "Лисиците" се намират на границата на спортното безсмъртие", продължи Линекер. Но ако Манчестър Юнайтед тогава направи първия си скок към сегашното си безсилие, то за "лисиците" тази победа далеч не бе първата им стъпка към върха.

През 2010 година клубът бе закупен от Вишай Шриваданапрабха, тайландски милиардер и собственик на "King Power International Group" - компания, която се състои от мрежа от безмитни магазини в летищата в Тайланд и търговски център от 12 хиляди квадрата в центъра на Банкок. Компанията стана монополист в безмитните магазини в няколко летища в Банкок. Състоянието на г-н Шриваданапрабха се оценява на 3,2 милиарда долара, с което той влиза в топ 10 на най-богатите хора в Тайланд. Накратко, той е толкова богат, че може да си позволи буквално да отлети от терена след мачовете на Лестър.

По това време Лестър пет сезона се бори за оцеляване в Чемпиъншип, преживя свличане до английската Лига 1, но след пристигането на тайландеца успя да се завърне във Висшата лига, а сега иронично лишава Арсенал и Тотнъм от най-големия им шанс да станат шампиони в последните 10 години. Така че триумфът над Манчестър Юнайтед бе само малка крачка в средата на едно дълго пътуване. През този път "лисиците" бяха водени за ръка от Сюзън Уелън, която първо стана представител на Шриваданапрабха в преговорите за купуването на Лестър, а след това получи длъжността генерален директор на клуба или първият човек, работещ директно с отбора, финансовия поток и собствениците.

Допреди Лестър 47-годишната ирландка не е имала никакво отношение към футбола. Нейната основна работа беше ювелирният бизнес на команията Aer Rianta International (ARI). Сюзън пътуваше в различни страни и се грижеше за доставката на материалите в бижутерския бизнес. Поредна спирка за нея стана Банкок - тук "ARI" бе ангажирана с откриването на главен пункт на фирмата в Световния търговски център в Тайланд и мис Уилън ръководеше целия процес. Но по неизвестни причини "ARI" се отказа от проекта и той бе купен от Вишай Шриваданапрабха. Милиардерът оцени извършената от Сюзън работа и я подмами от "ARI" в "King Power International Group", включвайки я в Борда на директорите, а след придобиването на собствеността над Лестър я направи шеф на клуба.

Първото нещо, с което се сблъска професионалният ритейлър във футболния бизнес бе кардиналната разлика между двата модела на бизнеса. Но бизнесът така или иначе стои в основата на управлението на всеки отбор, заради което мис Уилън успя лесно да направи прехода: тя смеси собствения си опит в търговията със знанията на футболния директор Андрю Невил и пристъпи към реализация на плановете си.

Основните цели, стоящи пред Сюзън, са оптимизация на доходите и демонстрация на марката "Лестър", защото поради тази причина големите компании купуват европейските клубове - за реклама на собствения си бизнес, и едва след това за реални доходи. И бившият търговец на бижута започна процеса много по-хуманно от американските владетели на Ман Юнайтед или Ливърпул: клубът не започна да увеличава доходите си за сметка на феновете, вдигайки цените на билетите.

Лестър се прицели във фен услугите: развитие на музея, екскурзионни турове из стадиона в дните, когато няма мач, фен-шопове и фаст фууд по време на мачовете. Сюзън Уилън се устреми в увеличаване популярността на Лестър, което щеше да донесе на клуба стабилен доход за дълъг период, а не бърза печалба веднъж и после - празни трибуни. Даже фланелките във фен-шоповете не поскъпваха от сезон на сезон, въпреки смяната на дизайна, материалите и ръста на данъците.

Мис Уилън накара клуба да работи на печалба не само на домакинските обиколки, а всеки ден. Тя сподели с феновете тежестта на финансовата стабилност на клуба: вие купувате повече фланелки, а ние замразяваме цените. И подходът й донесе резултат през 2016 г.: Лестър през март публикува данни за рекордни за клуба доходи - 33,9 млн. евро са спечелили "лисиците" за сезон 2014/15, а средната посещаемост на мачове на отбора се увеличи от 25 000 до 31 600 след връщането на тима във Висшата лига.

Разбира се, игрите с грандовете в елита повлияха на количеството зрители, но Лестър от 2010 г. постепенно заема пето, четвърто и трето място по посещаемост в Чемпиъншип - Сюзън Уилън си вършеше работата правилно и феновете откликнаха.

С работата на генералния директор на Лестър се гордеят и в родината й Ирландия: през декември 2012 г. тя спечели две награди в номинациите Бизнес дама на годината и Бизнес дама на годината в Ирландия.

Превръщането на Лестър от нерентабилен клуб до преуспяващ бизнес-проект феновете дължат на човека, който по-рано нямаше никакво отношение към футбола. Примерът със Сюзън Уилън показва, че не е нужно да си голям спортист, за да разбираш от тънкостите в управлението на спортен отбор - достатъчно е да бъдеш човечен във всеки аспект на работата си, дори ако управляваш милиони.

* Уилън е цитирана да казва: ""Аз не съм експерт, но обичам футбола, обичам тръпката от игровия ден. Няма нищо по-вълшебно от това да отидеш на стадиона и да усетиш тътена от трибуните преди мач. Искам да направя всеки мач на Лестър толкова възбуждащ, колкото е възможно".