Вторият в Румъния Миро Манолов: Иска ми се да играя за Бълтария

Българският нападател на Търгу Муреш Мирослав Манолов бе един от най-тъжните хора след загубата на тима му с 0:3 от Сент Етиен в първи мач от 3-и предварителен кръг на Лига Европа, но след като на излизане от стадион „Транс Сил“ бе заобиколен от фенове на домакините, настроението му се подобри. Макар и да имаше малко време бившият играч на ЦСКА и Черно море разказа за „Меридиан мач“ подробности около престоя си в румънския тим и мнението си за настоящото състояние на родния футбол. Миналият сезон тимът му за малко изпусна титлата за сметка на Стяуа.

- Миро, преди 2 месеца Търгу Муреш успя да навакса пасив от 12 точки и 2 кръга преди края бе лидер в румънското първенство. В крайна сметка обаче шампион стана Стяуа. Успяхте ли да преболедувате този момент?

Това, което се случи е една горчилка, която винаги ще остане във всеки един от нас. Ние обаче направихме чудо, тъй като когато дойдох на полусезона наистина изоставахме с 12 точки и след това водихме почти до самия край. За съжаление във футбола понякога нещата се получават по този начин. Сега няма смисъл да мислим какво е било преди 2-3 месеца. Всеки е преживял този момент по свой начин и няма как горчивината да се разсее. Това щеше да бъде историческа титла за града и мачът с Оцелул ще бъде помнен от всеки един от нас за цял живот.

- Последните няколко месеца много български играчи преминаха в румънското първенство. Поддържаш ли контакти с някои от тях и някой търсил ли те е за съвет преди да дойде в северната ни съседка?

- Когато дойдох тук, заедно с Александър Дюлгеров от Конкордия бяхме единствените българи в първенството. С него се видяхме, когато отборите ни играха един срещу друг. Сега наистина има 3-4 момчета от България в румънското първенство, но не поддържам някакви специални контакти. Единственият, който ме потърси за съвет бе Мариан Огнянов. Той тренира с Търгу Муреш, но явно има някакви семейни проблеми и така и не остана тук.

- Каква е ситуацията в клуба. Имате голямо текучество при играчите. Румънските колеги говорят за това, че в договорите ви има клаузи, че може да напуснете като свободни агенти по всяко време и са гарантирани само 30% от вашите заплати...

Не изпускайте важните новини за любимия отбор и неговите големи съперници – за най-актуалните информации последвайте ни във Viber ТУК!

- Такова състояние е нормално за всеки румънски отбор. Нещата бяха такива, когато дойдох през зимата. Практиката в цялото първенство е играчите непрекъснато да се обновяват и да има голям брой напускащи и пристигащи.

- Защо българските отбори отпаднаха толкова рано и за да видим родно участие сега, трябва да пътуваме до Румъния и Сърбия?

- Не мога да ти кажа, тъй като не съм близо до българския футбол.

- Голяма ли е разликата между румънското и българското първенство?

- Не ми е приятно да го кажа, но разликата е сериозна в полза на Румъния. Получават се по-интересни и оспорвани мачове. Всеки може да бие всеки без значение от противника. Не случайно Румъния бе и в първа урна на жребия за световното първенство. Какво по-голямо доказателство от това, че тук се работи много и качествено.

- Какви са основните причини да се стигне до това положение?

- Първо тук се работи на високо ниво с децата. Школите са в перфектно състояние и непрекъснато се правят нови. Терените са отлични и където и да играеш, е истинско удоволствие. В България на първо време се сещам за стадион „Бончук“ в Дупница. Място където трябва да се забрани да се играят мачове от което и да е ниво на българския футбол. Възможността да се контузиш е голяма, а това е проблем номер 1 в главата на всеки футболист.

- Как оценяваш шансовете на националите да се класират на голям форум в следващите години?

- Надявам се от сърце България да се класира на европейско или световно първенство. Това ще бъде от изключително важно значение за футбола у нас. Няма да е лесно предвид трудния жребии, но трябва да се справим. Точно в мачовете с големите сили може да се върнем при най-добрите.

- Имаш ли надежда да получиш повиквателна от Ивайло Петев?

За всеки футболист е чест да играе за родината си. Аз с удоволствие бих приел да играя в националния, но това не мие фикс идея.