Мартин Петров: След боя над Барселона с Атлетико две нощи не мигнах

Един от големите български футболисти Мартин Петров говори открито за престоя си в Атлетико (Мадрид). Крилото се подвизава 2 години на "Висенте Калдерон" (2005/06 и 2006/07), като записа 50 мача, 3 гола и 2 асистенции. Според "Vavel", тежката контузия, която получи българинът, е спряла неговата "обещаваща прогресия".

"През 1998 г. играх с ЦСКА София срещу Атлетико в турнира за Купата на УЕФА. За съжаление, в първия мач бях контузен, в София, и не можах да играя в реванша в Мадрид. Бях на трибуните на "калдерон" и усетих атмосферата, но не напълно", споделя бившият национал.

"След 4 прекрасни години във Волфсбург реших, че съм достигнал тавана на развитието си и че е време да направя крачка напред в кариерата ми на футболист. Когато чух за офертата от Атлетико и моят агент Лъчо Танев ми се обади, не се поколебах и за миг. Това е един уникален клуб с уникални фенове и атмосфера във всеки мач. Важен факт за мен бе отпечатъкът, който Любо Пенев бе оставил", добавя Мартин.

"При пристигането си почувствах величието на този клуб в Испания и по света. Посрещнаха ме много топло - всички в клуба и феновете. Трябва да призная, че единственото нещо, за което съжалявам, е, че не показах най-доброто от себе си и не оставих следа в този уникален клуб".

"Първият мач, който ми идва на ум, е срещу Барселона у дома. Тогава в състава си те имаха Роналдиньо, Деко, Ето'О. Ние ги победихме с 2:1, аз асистирах за първия гол на Торес. Беше много впечатляващо, в първия си мач срещу Барселона играх много добре. Феновете крещяха името ми. Атмосферата и емоциите не могат да се опишат, трябва да ги почувствате. Баща ми и жена ми бяха с мен на стадиона, след мача те също не знаеха къде се намират. Беше сбъднат сън. Две нощи не можах да спя, емоцията и адреналинът ме държаха буден", спомня си врачанинът.

Емблематичният номер 17 е в един отбор с имена като Обагаза, Макси Родригес, Маниш. Най-близък е обаче с нападателя Матея кежман.

"По-близки си бяхме, защото аз още не говорех добре кастилски, а той говореше сръбски, който е подобен на българския. Споделях една стая с него, но се разбирах страхотно с всички", разкрива Петров.

"В съблекалнята седях до Ел Ниньо, много мил човек. Винаги ми е изглеждал скромен, никога не се е проявявал като звездата на отбора", казва бившето крило.

Мартин се връща и към най-лошия момент от престоя си в Атлетико - контузията.

"Атлетико играеше у дома срещу Рекреативо. Това бе най-лошият момент в кариерата ми. Бях в много добра форма, играех добре в Атлетико, а с националния отбор започнах силни квалификации - отбелязах 4 гола в 3 мача, но това е съдбата. И за минута обаче не наведох глава. От първия ден започнах да мисля позитивно и как да се върна по-бързо на терена. Много съм благодарен на моите съотборници и на феновете. През тези шест месеца не спирах да чувствам тяхната подкрепа. Всичко, което мога да кажа за клуба и лекарския щаб ще бъде малко. Те действаха много професионално, така че да се възстановя по най-добрия начин. Благодаря на всички", завършва Свръхзвуковия.