Получи се: Взех ѝ перфектен подарък за Свети Валентин!

Имам проблем. И той е парадоксът на всеки мъж. Парадоксът гласи:

1) Обожавам жената до мен.

2) Това, че я обожавам никога не ми помага с идея какво да й подаря за 14-ти февруари.

Даже мисля, че има такава зависимост - колкото по си хлътнал, толкова по-трудно. В една хладнокръвна връзка решението за подарък никога не е проблем - вземай първото, за което се сетиш и заминавай. Но аз не мога да съм полузаинтересован. И не мога да подарявам полуподарък.

Нещата не опират до пари, опират до идеи. Ще кажете - толкова ли не може да ти хрумне нещо? Може, разбира се, опитвам се да го измисля всеки път. Но нещата стават все по-сложни с годините. 

Първо, подарък за годишнината от запознанството. После подарък за рождения ден. После подарък за Коледа. В промеждутъка - подарък за именния ден. И тъкмо като ти хрумне готината идея, когато...се налага да я разпределя между 14-ти февруари и осми март. А идеите не се делят! Нито аз искам да се разделя с половинката си.

Нима не можеш да измислиш нещо хубаво пет-шест пъти годишно, би ме питал. Старая се, старая се. Но при четири годишната връзка, в която съм, с всяка изминала година нещата се умножават отново по пет. И дори да ми е хрумнално нещо в миналото, то вече лежи в целофана на спомените, задрасква се в списъка на изчерпаните идеи. Има един тъп виц, който твърди, че мечтата на всеки мъж е да заспи на 13-ти февруари и да се събуди на 15-ти. Но за да тръгне във вицовия фолклор, значи не един залостен в килията на въображение е пропищял от трудността на задачата.

Хайде, започвам сега отново. Нещо ме тегли към сигурното убежище на виното. С вино няма как да сбъркаш, това е определено. Все още не съм срещнал жена, която да каже "връщай го това вино бе човек, никога не съм обичала червено вино, ти не си ли разбрал, че жените не си падат именно по червеното вино!" Дотук добре - вино ще е. Но само това? Трябва ми нещо, което да направи нещата лични. Да е от мен за нея. За никой друг. Да не е част от общото производство, да бъде само наше. С послание, ръчно написани и красиви думи, които тя заслужава. Да, измислих го! Но имам ли време да го направя? Ще успея ли да го изработя достатъчно стилно? Дали няма да се намеси собствената ми и многократно доказана непохватност?

В такива моменти човек с празен поглед започва да скролва нюзфийда на Facebook, чакайки магическото решение. Направих тъкмо това. И магическото решение ДОЙДЕ ТУК.