Легенда на сръбския футбол: Гледам редовно порно и ръкопляскам (ВИДЕО)

Легендата на сръбския футбол Драгослав Шекуларац - Шеки ще навърши 77 години след малко повече от месец, но не изневерява на голямата си страст извън футбола - порнофилмите.

Шеки беше помолен да поговори специално за увлеченията си по филмите за възрастни след култовото признание на актуалния треньор на Борусия (Дортмунд) Юрген Клоп, че гледа порно от 15-годишен.

"Естествено, че гледам. Не е срамота да гледаш, когато си млад или възрастен като мен. Резил е, да зяпаш порно в зряла възраст, когато трябва да водиш активен сексуален живот" - казва Шекуларац пред "Курир".

"Ако няма порно си пускам модни канали, където се разхождат разголени манекенки. Тъй като съм на възраст, че дори и най-майсторските изпълнения на екрана не ми влияят, аз изразявам задоволството си като ръкопляскам на телевизора" - споделя още Шеки.

Той си няма любима актриса от жанра, но иначе като жена най-много харесва Моника Белучи, която наскоро чукна половин век.

За разлика от него Клоп има по-конкретни спомени. Първото му порно е било "Жозефин Мутценбахер – както бе наистина". Сюжетът проследява трансформацията на девойка от невинно момиче до елитна проститутка.

Интересните истории около колоритния футболист не са една или две. Веднъж като треньор той пуснал в игра един футболист, чиято първа изява в мача била да фаулира противников играч. Тогава първата реакция на Шекуларац била да нахлуе на терена, да прекъсне мача и да каже на футболиста: "Вкарах те в игра да вкараш гол, а не да косиш"

В дългата си и успешна футболна кариера Шеки оставя завинаги прекрасни спомени у феновете, като разбира се, у тези на Звезда те са най-ярки.

Шекуларац е само един от петимата футболисти, удостоени с титлата "Звездина звезда" ( другите са Райко Митич; Драган Джаич; Владимир Петрович; Драган "Пикси" Стойкович, а единственият компромис, в който на цял отбор е дадено това отличие, е тимът на Люпко Петрович, спечелил КЕШ през 1991 г.).

След като преминава през редица отбори, Шекуларац се пробва и като трньор и директор в няколко клубове, но без особен успех. В националния отбор записва 40 мача, участва на два Мондиала (1958,1962). Сребърен медалист от Олимпиадата в Мелбърн (1956) и Евро 1960. В историята на югославския футбол той остава като един от най-техничните играчи, с отличен поглед върху играта.