Илиана Раева вече не издържа в тази "поругана от простащината" България

Легендата на българската художествена гимнастика Илиана Раева призна, че вече е загубила вярата си, че България може да се превърне в цивилизована държава. Раева използва профила си във Фейсбук, за да разкаже любопитен разговор по време на мач на Левски с нейни семейни приятели, живеещи в чужбина.

Ето какво написа Илиана Раева във Фейсбук:

"В рамките на две седмици се срещнах с приятели отдавна живеещи на запад.

Идват си рядко в България. Обичат си много Родината и не са от тези, които не уважават корена си. Напротив! Говорят си български така, както го говореха преди 35 години. Усещах, колко им е мило, че са си в България. Радваха се искренно на срещата и усмивката им не слизаше от лицето. И едните и другите са от онези напуснали България, които с професията и качествата си са успели да се преборят за един достоен живот, с удовлетворени потребности. Децата им са намерили своя път, своите половинки и са щастливи. Едните имат и прекрасни внучета вече.

Естествено, разговорите ни се въртяха около общото ни минало в България, хубавите спомени и случките предизвикващи смях.

И едните и другите биха могли да работят в България и според мнението ми, доколкото ги познавам, със сигурност щяха да са от успелите. Успелите в смисъл, че ще имат работа и средства за прехрана и добър живот. Но те са избрали другия път.

Попитаха ме, докато гледахме мач на “Левски” (мъжът е бивш футболист) и мачът беше прекратен заради димка:

“Ани, как издържате да работите с Наско в България? Много ви се възхищавам, но тук е ужас. А защо пуснаха тази димка на мач? Не може ли полицията да се справи с тези неща. При нас е уникално на мачовете. Тук стадионът е ужасен… В София е толкова мръсно. Не мога да повярвам, колко е мръсно… Как хората търпят всичко това?”

Ако беше преди време, със сигурност щях пламенно да обяснявам как не е точно така и колко ни е хубаво тук. Не, че нямаме и ние с какво да се похвалим. Направихме парковете, например.

Но аз отговорих: И аз не знам как точно го правим.

Сигурно изглежда ужасно, когато дойдеш от цивилизована държава и видиш грозната действителност, от която сме станали част и тя вече не само не ни впечатлява, ами като видим закърпена дупка където и да е в България се радваме като деца, колко добросъвестни управници имаме, че тая дупка толкова пъти я кърпят и не се уморяват.

Другата ми приятелка емоционално ми разказа как щяла да си счупи крака в дупка около Народния театър. Беше потресена от някакви дюкянчета, магазинчета с какви ли не неща за продаване, на които мястото им не били там…

Слушах и за първи път в живота си не защитавах нито Родината си, нито управниците ни.

Да, те говореха истината и я казваха с огромна болка. Аз съзнавах в каква кочина и абсурд живеем.

За първи път исках да допълня разочарованието им с още и още отвратилни неща, които трябва да преглъщаме всеки ден. Но не го направих. Те бяха видели с очите си много от това, което ние приемаме отдавна за нормално. Нямаше нужда от моите допълнения.

За първи път в живота си приех, че те са направили верния избор за себе си, децата и внуците си. За първи път НЕ казах на моите приятели, заминали отдавна на Запад - върнете се!

За първи път си дадох сметка, че и аз загубих Вярата си, че за тази поругана от свои страна няма шанс да се измъкне от ноктите на простащината и посредствеността и да се превърне в цивилизована държава."