Стефка Костадинова на 50: Чувствам се на 20 години!

Седемкратната световна и петкратна европейска шампионка Стефка Костадинова днес става на 50 години. Олимпийската шампионка от Атланта'96 в скока на височина, която днес е първата дама на родния спорт, говори пред "Преса" как се чувства в днешния специален ден.

Г-жо Костадинова, как се чувства кралицата на световната лека атлетика на 50 години? Имате ли усещането, че сте успяла жена?

- Чувствам се страхотно! Не мога да повярвам, че пред възрастта ми ще стои тази петица, защото сякаш съм на 20 години. Няма как сама да се определя като успяла, семейството ми не беше богато и до днес нямам претенции. Но се усещам добре в тялото и в душата си. Щастлива жена съм.

Обичате ли да се връщате назад в живота си, какво ви даде спортът?

- Гледам винаги напред, но имам и прекрасни спомени. Спортът ми подари най-хубавите мигове в живота и ме научи да бъда достоен човек. И до днес повтарям на нашите състезатели, че първото, което трябва да постигнат, е да преодоляват себе си, да търсят грешката първо при тях. Така съм постъпвала аз и смятам, че това е правилният път към върха.

Всичките мъже в живота ви носят името Николай - бившият и настоящият съпруг, синът ви. Това съдба ли е?

- Сигурно това е някаква карма. Разбира се, синът ми е кръстен на първия ми съпруг Николай Петров. Вторият - Николай Попвасилев, ме кара да се чувствам прекрасно, като истинска жена. Навремето Ванга ми каза, че в живота ми ще има само Николаевци и позна.

Трети мандат управлявате Българския олимпийски комитет, вече 26 години минаха от промяната, но сравненията с това какво е било преди и какво е днес продължават. Защо?

- Знаете ли, ние, спортистите, сме длъжници на държавата и на привържениците си. Проблемът е, че спортът ни премина през най-различни трусове. Освен това днешните деца са много по-различни от нас. Ако залата не е топла или маратонките не са им удобни, не ги чакайте да спортуват. Младите са подложени на страхотни изкушения - техника, компютри, имат най-различни възможности... Ние не разполагаме с кой знае какви условия, но ни научиха да се борим за всяка победа.

Защо избрахте този път и след края на състезателната си кариера останахте свързана със спорта? Не се ли изкушавахте да се захванете например с политика?

- Както казах, спортът ми е дал много, той е животът ми. За политика не ставам, аз съм изключително откровена, не мога да бъда дипломатична или да увъртам. Иначе съм имала предложения от различни партии.