Нурайр Нурикян: Жените са за балет, танци, красота..., но не и за вдигане на тежести

"Глас от миналото" е рубрика на SportLive.bg, в която припомняме значими изказвания на видни фигури в българския спорт.

Последните дни са тъжни за българския спорт и за тежката ни атлетика. На 76 години ни напусна Нораир Нурикян - единственият български щангист с две олимпийски титли. Общият брой на извоюваните от него медали от всички състезания е 55, от които 27 златни, 14 сребърни и 14 бронзови. Ще го изпратим в събота, 15 март на Националния стадион "Васил Левски", където изпратихме на 30 март и великият Иван Абаджиев.

Защо ще правим състезание и за жени?

"До 1976 г., когато специално аз тренирах, щангистки изобщо нямаше. Бях твърдо против женските щанги. За мен една жена трябва да си е жена. Преди години бях член на Изпълкома на световната федерация и отговарях за жените в света. Попитах президента на федерацията защо ще правим състезание и за жени? Казах му, че те са за балет, танци, красота.

ОЩЕ: След Папата на българските щанги е той! Ясно е кога се прощаваме с Норайр Нурикян

Не изпускайте важен момент в спорта – за последните новини в спорта последвайте ни във Viber ТУК.

По време на състезанията при мъжете, в залите имаше по стотина-двеста души, а на първото световно първенство за жени залата пращеше от хора. Точно тогава президентът на федерацията ми каза: "Ето затова правим състезания и за жени-заради хората!". И наистина имаше много красиви дами, за които човек не може да каже, че се занимават с вдигане на тежести. А и с участието на представителките на нежния пол, спортът стана малко по-разнообразен", споделя Нурикян в интервю за колегата Мануела Янева през април 2019 г.

Два пъти стъпва на олимпийския връх

Един от едва шестимата е, печелили два пъти олимпийско злато за България. Има още две световни титли (по това време олимпийските турнири са били и световни първенства), сребро от световното в Хавана 1973, бронз от шампионатите на планетата в Лима 1971 и в Манила 1974 г. На континенталния подиум роденият в Сливен щангист е печелил злато в Берлин 1976, сребро в Констанца 1972 и в Мадрид 1973, и бронз във Варшава 1969 и във Верона 1974.

Подобрил е 5 световни рекорда - два в изхвърлянето и три в трибоя (на времето щангистите са се състезавали на повдигане, изхвърляне и изтласкване). 

ОЩЕ: България загуби великия щангист Норайр Нурикян

"Всичко, което съм постигнал, е благодарение на спорта. 14 години бях помощник на Иван Абаджиев, 4 години старши-треньор на българския отбор. След това 15 години бях във федерацията. Човек никога не трябва да се задоволява с това, което е постигнал, а трябва винаги да се стреми напред. Това е лошото при нас спортистите, че като вдигнем 10 килограма, после искаме да вдигнем 12 кг, а като вдигнем 12 кг, вече ни се иска 15 килограма, следва повече и повече..."

Суеверие

"Нашият спорт е психологически. Аз винаги излизах с левия крак на подиума. От малък си бях наумил, че като изляза с левия крак и ще ми върви. Понякога изведнъж тръгвах с десния крак, но се връщах, за да изляза с другия. Смятах, че ако не тръгна с левия крак, няма да мога да вдигна щангите", споделя още Норайр Нурикян.

След прекратяването на спортната си кариера е помощник-треньор (1976) и старши треньор на националния отбор на България (1989-1993). Беше генерален секретар на Българската федерация по вдигане на тежести (1995-2004), както и вицепрезидент на Международната федерация по вдигане на тежести (2001-2005).

Още от "Глас от миналото": Илиана Раева за талантлива гимнастичка: Няма път назад за нея в националния отбор!