Александър Захариев пред Efirbet: Време е за смяна на поколенията по върха на българския футбол


Александър Захариев пред Efirbet: Време е за смяна на поколенията по върха на българския футбол
Снимка: Оф. сайт на Славия

774 0

Бившият треньор в школата на Славия и телевизионен анализатор, Александър Захариев, даде ексклузивно интервю за сайта Efirbet.com. Захариев коментира всички наболели теми около подготовката на юноши и нововъведенията, които трябва да приложим в България, за да настигнем съседите си.

Той призова към даването на шанс на повече млади треньори и млади ръководители, които да внесат свежест и нови идеи в нашия футбол. Специалистът подчерта, че и клубните президенти трябва да проявяват далеч повече търпение, инвестирайки в детско-юношеските школи.

Здрасти, Сашо! В последната над година живеем в доста странно време. Как ти се отрази пандемията?

Беше стресово за всички, включително и за мен. С положително мислене и вяра в хората от медицинската наука обаче неприятните дни минаха по-леко. Спазвах всички предписания и така – чисто психологически устоях на неприятните сцени, съпътстващи ситуацията.

Успя ли да извлечеш някаква полза от повечето налично време у дома, или минусите преобладаваха?

Да, успях да обогатя знанията си през този период. Когато имаш повече свободно време, то може да осмислиш повече неща,  да промениш някои свои виждания в по-добра посока. Изкарах един курс за анализатор към Барселона, който беше много интересен. Тези курсове струват средства, разбира се, но не съжалявам, че се включих. Успях и доста книги да прочета, така че времето беше ползотворно прекарано за мен.

Ти си бивш треньор в школата на Славия. По какъв начин се отрази на децата цялото нещо?

Децата бяха като затворени в клетка. Обичайно трениращите футбол деца нямат търпение да отидат на тренировка, да се състезават и да се срещнат със своите съотборници. Това липсваше. Опитвахме се да провеждаме максимално много онлайн тренировки, но е много по-различно, когато не си на живо. Стремяхме се да държим ниво, но състезателният елемент определено беше загубен през този период.

Как се стигна до раздялата с „белите“?

На първо място искам да благодаря на всички в клуба, прекарах няколко години там, които ми помогнаха много да се развия като треньор. Славия, също така, е и първият клуб, който ми даде шанс да се изявя, така че нищо лошо не мога да кажа. Реших, че е време за нещо ново, като в момента се намирам в период на преговори с няколко клуба. Имам и предложение за мъжки футбол на високо ниво. Надявам се да избера най-добрата потенциална възможност.

Ще има ли дългосрочни последици за развитието на наборите, засегнати от кризата?

Специално в България мисля, че ще извлечем известни позитиви в сравнение с други европейски страни. С оглед на бързото връщане към тренировки у нас, то времето, което загубихме, не беше никак много в сравнение с това, което беше изгубено в Европа. Това съм си говорил и с български треньори, работещи на Запад. Там предимно почиваха и това се случваше в голяма част от тази пандемия. Там ще се усети в по-голяма степен, защото при нас имаше само около месец и половина, в който нямаше тренировки.

Ние използвахме това време за онлайн тренировките и затова мисля, че негативният ефект при нас ще е решително по-малък спрямо европейските връстници, защото времето ни за почивка беше много по-малко.

Ти си бивш футболист, но се ориентира към треньорството на много ранна възраст. Как се реши на тази стъпка толкова млад?

Мисълта да направя преход към треньорството ми се прокрадна, когато бях на 17-18-годишна възраст. Тогава прецених, че това, което мога към онзи момент, не е достатъчно за кариерата, за която мечтаех. Всяко дете си мечтае за международна кариера, Шампионска лига и т.н. Аз лично рано осъзнах, че моите качества не са достатъчни, за да направя подобна кариера. Ако бях стиснал зъби може би щеше да направя кариера на прилично ниво в България, но прецених, че в треньорството ще имам възможност да гоня всички свои цели и мечти.

Благодарен съм на треньорите, които са ме приготвяли през годините, но може би и те не са били на достатъчно добро ниво, за да подготвят и мен, за да играя на по-високо ниво футбол. Прецених, че искам да съм човек, който да помага на децата, за да развиват своя потенциал в пълна степен.

Кои бяха първите неща, които трябваше да промениш в себе си при започване на треньорската ти кариера и кои на кои елементи в този занаят не се обръща достатъчно внимание у нас?

Трябва да благодаря на Славия, защото там карах една година стаж, което беше и първият ми период като наставник. Тогава работех с Иво Градев, когото много уважавам и му благодаря за това, което ми показа. Мислех си, че е лесно да си треньор, но се оказа, че няма нищо общо с кариерата ти като футболист.  Това е съвсем различна професия, в която трябва да правиш много различни неща.

От тази гледна точка тази една година ми беше много ценна, за да навляза в детайли на треньорската професия. Относно това какво ни липсва, то куцаме в работата с най-малките деца. Има един упрек към президентите на клубовете, които слагат непознатите и неопитните треньори на най-малките възрасти. Когато обаче не се изградят подходящите навици и не се работи правилно с най-малките, то се получава проблем в последствие. При тези възрасти трябва да се работи за техника, за да може тези момчета да боравят после перфектно с топката. Когато станат на 14-15 си личи, че имат много пропуски в техническия аспект. Арсен Венгер беше казал, че ако не си перфектен технически до тази възраст, то може да забравиш за големия футбол. Това куца при нас.

Защо толкова държави около нас са намерили правилния метод, а ние не успяваме?

Трябва да има подмяна на поколенията, защото всяко поколение си има различни виждания. Моите уважения към легендите ни, но трябва да сме гъвкави и да променим начина на работата ни. Това, че преди 20 години сме произвеждали таланти, не означава, че това върши работа сега. Не вадим кадри за чужбина и трябва да има една подмяна на поколенията, да влезнат по-млади хора, за да тръгнат нещата. Примерно аз карам постоянно курсове и се развивам, но наученото няма как да се приложи, ако не се дава шанс. Тогава няма как да искаме да развиваме и нашите деца.

Имат ли ефект многобройните семинари, които се проведоха в последните години у нас?

Имах възможност да присъствам на почти всички подобни семинари и съм изключително доволен, че видях пълни зали и млади колеги, които искат да се учат и искат да влагат в себе си. Трябва сами да търсим и да се опитваме да се развиваме. Отделно искам да благодаря на всички организатори на тези събития, тъй като те ни дават изключителна възможност да обогатяваме нашите знания.

Може би трябва да се направят и обучения за методисти и директори, тъй като това липсва у нас. Често в школите има директор, но няма методист, например, а за един директор е невъзможно да обхване цялата работа в една школа. На Запад има както директор, така и методист. Трябва да заимстваме това разчленяване на длъжностите, за да направим работата си по-целенасочена и да се вниква в детайлите. Трябва да се обучават хора за тези длъжности, тъй като в момента сме на принципа да правим шефове на школи легенди на клубовете. За това време юношеският футбол се е развил много и е нужно отговорниците да са в час с тенденциите.

От около година в школата на „белите“ работи и Иван Иванов. Колко е полезен неговият международен опит както за децата, така и за вас треньорите?

Познавам се с Иван и преди той да стане треньор при нас. Много се радвам, че бяхме колеги и че той избра този път. Той със сигурност има много неща да научи, но ние също попиваме страшно много от него. Той споделя целия опит от чужбина и се опитва да приложи наученото сега с децата. Той успя да извърви пътя си до върха на европейския футбол и този опит е безценен. Когато си говорим заимстваме идеи, защото и той още се учи. Страхотно е да имаме човек като него до нас.

Децата, от своя страна, го гледат с голямо уважение, както и трябва да бъде. Те го търсят и го питат въпроси, а той винаги е насреща. Със сигурност е много полезно той да е в школата на Славия за всички.

Наскоро самият ти беше на стаж в Парма. Какво успя да извлечеш и какво ти направи най-сериозно впечатление?

Всяко обучение е полезно. Не може да приложим на 100% видяното от такива отбори, но може да заимстваме някои елементи. Парма има уникална база с 8-9 терена, общежития и т.н. Изключителна е организацията. Успяхме да говорим с шефа на школата, който ни разясни как работят треньорите. Много полезни неща видях и съм благодарен на всички хора в Парма и на брат ми, който ме заведе на стаж там. За мен беше изключителна чест.

Заедно с брат ти, футболният агент Георги Захариев, сте сред най-сериозните застъпници на метода на „Корвър“ в България. Срещате ли отзивчивост и желание за прилагането му в българските школи?

За самата методика искам да кажа, че това е голямо богатство за всички млади играчи. Тя се използва от доста години в Европа и сега, благодарение на брат ми, започва да навлиза и у нас. За жалост засега не срещаме голяма отзивчивост. Клубовете трябва да заплатят известна сума, за да получат правата върху методиката, въпреки че тази сума е в рамките на една заплата на чужденец и то не от високите такива.

Трябва да се обърне повече внимание на школите. Знаем, че Корвър е интегриран и в работата на Динамо Загреб, една от най-добрите школи в цяла Европа. В Цървена Звезда е подобно, както и в Ювентус. Същото важи и за португалските клубове. Нямаме право да отричаме методики, които са с доказано качество по целия свят и да продължим да си използваме досегашните методи, които не ни вършат работа.

Има ли лек за неглижирането на юношеските школи у нас?

Това, което трябва да се промени, е президентите да имат повече вяра и търпение. Една инвестиция в школата не може да даде мигновен резултат. Нужно е да минат 6-7 години, за да се усети истинския резултат. Не може да стане за една година. Нужна е системна работа, за да може да се отгледа постепенно футболистът, който след това да е готов за изходящ трансфер в Европа. Нужно е да се вложи повече с мисъл за бъдещето и президентите трябва да разберат, че е няма да си възвърнат веднага инвестираното, но след години, когато колелото се завърти, печалбата ще е далеч по-голяма.

Дават ли ти надежда проекти като тези на Славия, Арда и ЦСКА 1948, фокусирани върху български играчи, включително много млади такива?

Искрено се надявам тази тенденция да продължи. Във времето назад отново сме виждали подобни проекти. Къде обаче поради липса на финанси или заради нещо друго нещата секват. Надявам се и други отбори да заимстват от подхода на тези три клуба. В Славия това е клубна политика от доста време. В Арда тръгнаха с повече чужденци в началото, но се радвам, че промениха възгледите си в това отношение. Резултатите не закъсняха. В ЦСКА 1948 Цветомир Найденов развива чудесен проект, за което трябва да бъде похвален.

Надявам се, че другите ще видят, че само с българи може и не е страшно да се дава път на младите момчета. Същото важи и за младите треньори – виждаме каква добра работа свърши Иво Василев в Спортист Своге.

Обнадежден ли си за бъдещето на родния футбол, с оглед на идващите отдолу млади таланти?

По принцип да, би трябвало сегашното поколение да е малко по-добро и това се дължи на нововъведените в началото на 2000-та година формати с футбол 7 и футбол 9, които служат за преход на децата към футбол 11. Идеята е да намалим шока върху децата при това преминаване от малки врати към големи. Мисля, че наборите 2004-2005 са тези, които в пълна степен обхващат новите формати. Благодарение на тези нововъведения ще видим едно по-добро поколение с играчи, които евентуално да играят и в по-добрите европейски първенства.

И за финал, Сашо – какво си пожелаваш в личен и професионален план за остатъка от годината?

Пожелавам си пандемията да отмине и нещата с вируса да утихнат, за да се върне животът към нормалното. В личен план си пожелавам здраве за мен и семейството ми. В професионален план продължавам да вървя по пътя си, надявам се да продължа с обученията и след известно време да направя стъпката към мъжки футбол.

Етикети:
Sportlive.bg

Още по темата


Timeout


виж всички
Реклама

Избрано от Кратки истории


След арестите и времето в затвора: Антъни Джошуа откровено за пътя до световния връх в бокса

Антъни Джошуа преобръща живота си, за да стане двукратен световен шампион в тежка категория след няколко срещи...

Реклама

Най-четени новини


виж всички
Реклама