Георги Младенов: Най-неприятно е да те ритат хора, на които ти си им дал обувки

Синът ми е по-добър играч, отколкото бях аз на 15 г., смята легендата

В последната година легендата на българския баскетбол Георги Младенов беше треньор на италианския Римини. Тръгна обиден за Ботуша, след като миналия февруари беше освободен позорно от поста селекционер на националния отбор. В Римини тренира 15-годишният му син Борислав. Малкият Боби уверено върви по стъпките на баща си, но Младенов предпочита синът му да следва свой път в баскетбола и в живота. Пред "7 дни спорт" легендарният №12 на Левски разказа за живота в Италия, развитието на сина и си спомни за работата в националния отбор.

- Точно преди една година ви освободиха като селекционер на националния отбор. От позицията на времето съжалявате ли за решението да водите България?

- Стоя зад думите си, че националният отбор е чест не само за играчите, но и за треньора. За мен също бе чест да водя тима на България, за която съм играл толкова години. Ако някой каже, че не иска да води националния отбор, значи го е страх или не се чувства готов. Като чуя, че националният нямал шансове... Ами бори се! Най-лесно е да си треньор на Реал М, Барселона и Фенербахче. Националният тим не е място за извинения от рода на това, че играчите са слаби и се сменят поколенията. Това е въпрос на чест.

- А не стана ли националният отбор повече чест за треньорите, отколкото за играчите?

- Тук съм съгласен. Когато с националната фланелка чуеш химна и не те побият тръпки, значи за теб това е само неприятно задължение. Това вече е въпрос на поколения и усещане. Националният отбор не може да е повод за срам. Като не искаш да играеш, кажи, че не искаш. Преди години ни казваха, че на 25 юни се качваме на Белмекен, и това не подлежеше на коментар. Вече няма такова задължение. Сега в националния отбор се каним като на сватба

- А като треньор не беше ли загубено време за вас периодът в националния предвид отношението на играчите и начина, по който ви освободиха?

- В никакъв случай не е грешка и не е загубено време, колкото и кратък да бе престоят ми - само един лагер и една квалификация, която аз само довърших. Баскетболът за мен няма как да е загуба на време, особено когато си треньор на националния отбор. Обогатих се, добих опит.

- А какъв треньорски опит добихте извън баскетбола с нещата, които ви се случиха?

- Влизате в една щекотлива тема, в която не искам да навлизам. Какъв опит добих ли? Най-неприятно е да те ритат хора, на които ти си им дал обувки.

- Обиден ли сте на някого - играчи, федерация?

- Не, не, защо да съм обиден? Това е решение на федерацията. Единственото неприятно бе, че аз разбрах последен. Няма незаменими хора. Тук, в Италия, Ромео Сакети спечели всичко със Сасари миналия сезон. След това загуби два или три мача в Евролигата и го смениха. Не мога да съм обиден на играчите. В никакъв случай.

- Имаме ли шанс в предстоящата квалификация срещу Словения, Украйна и Косово?

- Словения е фаворит в групата и трудно ще загуби дори един мач. Украйна има отбори в европейските турнири, има силни баскетболисти. Едва ли някой може да каже, че познава отбора на Косово, но ние имаме обеца на ухото от мачове срещу такива отбори, които сме подценявали. Ще ни бъде много трудно. Трябва да се справим с Украйна, за да опитаме да сме сред четирите най-добри втори отбори.

- Как са нещата при вас в Италия, преди няколко седмици бяхте освободен от треньорския пост в Римини?

- Загубихме 6 мача поред и се случи най-нормалното. Дори да играеш добре и да падаш с малко, важни са резултатите. Реакцията на президента Лучано Капикьони дори закъсня. Когато отборът играе добре, всички казват "Браво, момчета". Когато тимът губи, треньорът не си върши работата. Сега водя индивидуални тренировки 4-5 дни в седмицата, но те са ми малко. Само на играчи, които имат договор с "Интерпърформансис". Така сме се разбрали с Капикьони. На мен целият ми живот мина в баскетбол и сега не се чувствам комфортно с толкова свободно време

- Синът ви продължава да тренира там. Има ли Борислав таланта на Георги Младенов?

- Не искам да го сравнявам със себе си, но на неговата възраст аз бях по-слаб. Това е сигурно. Тази година е много по-добре, защото миналата имаше проблем с езика, с това, че остана далеч от приятелите и от майка си. Надявам се да продължава така и само от него зависи докъде ще стигне. Не искам след време да казват за него, че е на Георги Младенов синът му. Искам да чувам, че аз съм на Борислав Младенов баща му.

- Очаква се това лято да го повикат в националния отбор за неговата възраст.

- Ако го поканят, ще играе. Той беше поканен за едни турнири до 16 г. в Косово и Турция, но тук, в Италия, се играят първенства. За да получи той статут на италиански играч, трябва да играе 4 години тук и да има по 14 мача на година. Не искахме да рискуваме заради един турнир да загуби цяла година.

- Помним вашия темперамент като играч и треньор. Ще бъдете ли от онези луди бащи, които от първия ред се карат на треньора, че не пуска детето им?

- Ааа, не! Аз съм треньор и най-много мразя претенциите на такива родители. Колко ще играе, си зависи само от него. Преди години синът ми стана MVP на турнир в Самоков и тогава моите "приятели" казаха, че е заради мен. Борислав Младенов ще бъде в националния отбор, ако го заслужи, и ще играе толкова, колкото показва на терена.

- В Италия поне такива слухове няма.

- Ами в Италия баща му беше година и половина треньор на Римини, сега вече не е. Вярно е, че и в България много хора искат да забравят кой съм и какво съм направил Но е по-добре да е в страна, в която не отдават такова значение на това кой е баща ти, а гледат какво правиш и как се развиваш.

- Гледат ли с друго око на българските играчи и българските треньори в Италия?

- Ако си вършиш работата като хората, никой не те пита от къде си, какво си направил в кариерата си и как се казваш. Вярно, в която и страна да отидеш, ти си чужденец. Но ако станеш шампион на Италия, Испания или Турция, никой няма да каже: "Ма'ни го тоя, той е българин." В България винаги намираме начин да обезценим труда на хората.

- Доста време вече сте в Римини. Липсва ли ви България?

- Винаги ще ми липсва, защото съм роден в България, там са моето семейство и приятелите ми. Понякога животът е несправедлив и не можеш да правиш това, което искаш и можеш, в собствената си страна. Надявам се в края на май да се върна, за да мога да си видя семейството. Все пак с жена ми живеем разделени - аз и синът ми сме тук, а тя си е в България. Идва за по една седмица, но това не ни е достатъчно. Едно семейство е семейство, когато е заедно.