Кройф го нарича "футболен гений", но Ливърпул проваля сделката за него

През 1983 г. Ливърпул става шампион на Англия, но има една интересна история, която бележи годината. Мърсисайдци са имали постигнато споразумение за подписване на тийнейджърската сензация на Брьондби Михаел Лаудруп, но тя пропада. Желанието на датския играч е да се присъедини към английския тим, тъй като е фен на Ливърпул, но сделката не се осъществява, тъй като в последния момент от клуба се опитват да променят споразумението. А това никак не се харесва на Лаудруп.

"Договорихме се за тригодишен договор и си тръгнахме, мислейки, че всичко е свършено. Две седмици по-късно обаче се върнаха и казаха, че искат да ми предложат същия пакет, но за четири години, защото бях още млад и ми трябваше време да се развивам.

Бях разочарован, защото въпреки че нищо не беше подписано, имахме споразумение. Реших да не се присъединявам към тях и хората мислеха, че съм луд. Този 19-годишен отказа на големия Ливърпул, но всъщност не беше така. Просто усетих, че споразумението е споразумение и хората трябва да се придържат към това, което са обещали. След това имах други оферти и реших да се присъединя към Ювентус".

Със сигурност обаче пропускът е за мърсисайдци, тъй като Лаудруп е един от най-грациозните халфове, който е играла, а трикратният носител на "Златната топка" Мишел Платини го определя като един от най-талантливите играчи, които е виждал. След Ювентус, Лаудруп играе за Барселона - където спечели четири последователни титли в Ла Лига - и добави още една с Реал Мадрид, като в допълнение към участието си за Дания на Световното първенство през 1986 година.

Иван Саморано, неговият съотборник в Реал Мадрид, го нарича истинския "гений". Йохан Кройф, наставникът му в Барселона, наистина го обичаше. "Когато Михаел играе, това е като сън, магическа илюзия и никой в света не идва никъде близо до неговото ниво."

Ливърпул обаче са категорични, че не съжаляват за решението, тъй като спечелиха требъл през сезон 1983/84. "Михаел се оказа прекрасен играч, но аз твърдо вярвам, че взехме правилното решение по това време, защото той изискваше условия и договор в своя договор, които бяха невъзможни за нас да изпълним“, каза бившият изпълнителен директор на „Анфийлд“ Пол Робинсън.

"Основният препъни камък беше, че искаше да има опцията да може просто да си тръгне след кратък период, ако почувства, че нещата не се развиват. От наша гледна точка това просто нямаше никакъв бизнес смисъл", допълни той.