Ел Дорадо или когато Колумбия беше номер едно

Много преди топ 5 шампионатите в Европа да се откъснат далеч пред конкуренцията, а първенствата извън Стария континент да привличат предимно залязващи звезди, колумбийският футбол изживява своята златна ера. Периодът между 1949 и 1954 г. остава в историята като „Ел Дорадо“ и привлича в страната някои от най-големите световни играчи по това време.

Всичко започва през есента на 1948 г., когато аржентинският Сан Лоренцо прави турне в Колумбия. По това време в страната футболът е аматьорски и съществува единствената любителска федерация Адефутбол. Играта на аржентинците вдъхновява местния богаташ Алфонсо Сениор, който вижда, че играта би могла да се превърне в добър бизнес. Идеята му е приета от други местни босове в Богота и бързо се създават 10 клуба, които организират професионалната лига Димайор. Тя обаче не е призната от ФИФА, защото от Адефутбол не желаят да толерират новопоявилата се конкуренция и търсят подкрепа в световната централа.

През първия сезон (есента на 1948 г.) интересът към новата лига е много слаб. По това време обаче в Аржентина избухва масова стачка на футболисти, които искат по-високи заплати. Това се оказва и златна възможност за Сениор, който става президент на Мийинариос. Той решава, че след като не е член на ФИФА, лигата може да привлича играчи със свободен трансфер и да дава повече пари на ръка и за заплати. Така при „милионерите“ преминават лидерите на Ривър Плейт Алфредо ди Стефано, Адолфо Педернера и Нестор Роси, както и вратарят на националния отбор Хулио Коци. “Всички ме мислеха за луд”, признава по-късно Сениор. “Но когато на стадиона ни, за да посрещнат Педернера, се стекоха 5000 души и ние спечелихме 18 000 долара от билетчета, им се проясни”.

Останалите клубове също не стоят по-назад: Индепендиенте Санта Фе подписва с Ектор Риал, двама футболисти от Стоук Сити Джордж Маунтфорд и Нийл Франклин, както и с крилото на Манчестър Юнайтед Чарли Митън. В Депортиво Самариос преминават 15 унгарци, Депортиво Нуево Кукута събира 8 национала на Уругвай от състава, станал световен шампион през 1950 г. Междувременно ФИФА изважда всички играчи от лигата от турнири под тяхна егида, а националният отбор на Колумбия също е суспендиран. Така през 1951 г. е подписан Пактът от Лима, според който професионалният шампионат се запазва, но всички привлечени от Аржентина звезди трябва да се върнат в предишните си клубове до 1954 г.

В шампионата доминира тимът, от който е тръгнало всичко – Мийонариос. Отборът дори участва на приятелския турнир Малката световна клубна купа през 1952 и 1953 г., където в първото му издание завършва втори като е с равни точки с Реал Мадрид и през 1953 г. печели турнира без загуба (участват още Реал, Ривър Плейт и Рапид Виена). Освен това грандът провежда турнета в Англия и Испания. “Онзи Мийонариос беше безпощаден и, без съмнение, най-добрият отбор на планетата”, си спомня Алфредо Ди Стефано. “Никой в Европа не можеше да ни се опре”. “В Реал се страхуваха от нас. Играехме си на котка и мишка с тях”, допълва Хулио Коци. В местния шампионат „Синият балет“ печели 4 титли в рамките на 5 сезона.

Все пак звездният тим, както и цялата лига, е обречен на разпад, след като според Пакта от Лима трансферите от 1949 г. насам се отменят. Реал Мадрид привлича Ди Стефано и Ектор Риал, които стават негова основна ударна сила. Рамон Вияверде преминава в Барселона, Чарли Митън също получава оферта от Реал, но отказва и се завръща в Англия с екипа на Фулъм. Така мечтата Колумбия да създаде най-силното първенство в света угасва толкова бързо, колкото и се е появила.