Сладко отмъщение: Как Йохан Кройф премина във Фейенорд?

Йохан Кройф безспорно е най-голямата легенда на нидерландския футбол. Трикратен европейски клубен шампион и трикратен носител на Златната топка, той е боготворен в Аякс и след като си отиде от този свят през 2016 г. стадионът на амстердамци беше кръстен на негово име. Най-голямата легенда на столичния тим обаче приключва кариерата си във вечния враг Фейенорд.

Как и защо Кройф отива там? Това се случва през 1983 г., когато амстердамци решават, че 36-годишният ветеран вече трябва да се откаже - не е вече млад, а и взима прекалено много пари, тъй като част от приходите от билетите отиват в неговия пенсионен фонд. В автобиографията си "Моят начин" Кройф пише:

"Сезонът беше много положителен във всички отношения освен в едно - бордът реши, че печеля твърде много пари. „Вие не получавате ли също толкова? - попитах аз. - Защо се оплаквате от мен, когато също си тъпчете джобовете? Никога не сте имали толкова много публика.“ Директорите обаче не бяха съгласни и стана скандал. Междувременно тъстът ми беше установил добри контакти с Фейенорд. Просто чудесни. Когато от този клуб чуха за проблемите ми с Аякс, веднага се свързаха с мен и ми казаха: „Ела при нас и ще създадем същата система“. Това, разбира се, беше много интересно, тъй като стадионът на Фейенорд беше за 47 000 души. В крайна сметка това и направих. В края на сезон 1982-1983 г. подписах с Фейенорд. Моят клуб пак беше Аякс, но хората в управата му отказаха да се съобразят с мен. Дочух, че са казвали, че съм твърде стар и прекалено дебел, а и съм продължавал да трупам килограми. Трябваше да се справя с тези обвинения. Освен това настояваха да се задоволя с обикновена заплата, а аз, естествено, не бях склонен да го направя."

В началото, разбира се, феновете на ротердамци го посрещат на нож. Йохан обаче демонстрира голямата си класа и още в приятелския турнир "Купа на Ротердам" обира овациите на тези, които до скоро са го мразили. Присъствието му в съблекалнята повлиява на младите тогава Рууд Гулит и Петер Хоутман. За огромния професионализъм на легендата говори и Андрей Желязков, който по това време е негов съотборник във Фейенорд.

"Кройф живееше на 110 километра от Ротердам и всеки ден пътуваше за тренировки. Никога не се е оплаквал. Дори, когато имахме гостуване, което е в неговата посока. Вместо да се "изхитри" и да ни чака директно там, той пак пътуваше с колата си до стадиона. Качваше се в рейса с нас. На връщане пак пътуваше до Ротердам и от там - още 110 километра до вкъщи", припомня си Жужо.

Въпреки че кара 37-ата си година, Кройф пропуска само 1 мач от сезона и вкарва 11 попадения в 33 срещи. Той извежда тима от "Де Кайп" до титлата и Купата на Нидерландия след като отборът губи още на старта на сезона от Аякс с 2:8. В автобиографията си обаче Кройф признава и за друга мотивация да задържи върховата си форма в края на кариерата си.

"През 1983 г. почина вторият ми баща, чичо Хенк (Хенк Ангел, приятел на бащата на Кройф, който първи открива Йохан за Аякс), и загубата ми се отрази толкова зле, че формата ми в Аякс пострада. Бордът знаеше каква е истинската причина, но на света бяха разказани какви ли не невероятни истории за мен. Преминах във Фейенорд в много лошо състояние, но успях да се стегна, да събера всичките си останали сили и да завърша кариерата си в духа на втория ми баща."