Историята на Адриано: Как едно телефонно обаждане съсипа кариерата на Императора

На световното първенство в Япония и Южна Корея през 2002-ра година Роналдо заби 8 гола, за да направи Бразилия световен шампион за 5-ти път. Не Кристиано, а Феномена Роналдо - както го наричаха по време на най-силните му години във футбола. Точно по това време едно момче от Рио Де Жанейро – Адриано Лейте Рибейро бе започнало да си пробива път в световния футбол. Няколко години по-късно го считаха за заместник на Роналдо в националния отбор на Бразилия. В Страната на кафето имаха надежди, че той ще изведе „кариоките“ до следващата световна титла. Но си останаха само с надеждите.

Адриано имаше всички необходими качества, за да наследи Роналдо – физика, бързина, техника. Завършващият му удар можеше да скъса мрежата зад всеки един вратар. И той бе тръгнал по този път, след като нижеше гол след гол по терените в Италия. Едно телефонно обаждане обаче преобърна изцяло не само футболната му кариера, а и целия му живот.

Адриано е роден през 1982-ра година във фавелата Вила Крузейро в Рио де Жанейро. От малък играе футбол по улиците на квартала и на 15-годишна възраст започва да играе в тима, който почти всички от квартала подкрепят – Фламенго. Малко преди да навърши 18 години прави дебют за пърия състав, като бележи първия си гол в кариерата срещу Сао Пауло. Адриано бързо се превръща в титуляр в клуба с червено-черните райета и в края на първата си година вече има 11 гола за тима. Едва на 18, той бързо хваща окото на някои от топ клубовете в Европа и Интер решават да го вземат в редиците си през лятото на 2001-ва година.

За Адриано обаче е трудно да намери път в стартовия състав на Интер. Въпреки че сънародникът му Роналдо е дългосрочно контузен, младият бразилски нападател има сериозна конкуренция в атака в лицето на Кристиан Виери, Алваро Рекоба, Хакан Шукур и Никола Вентола. „Нерадзурите“ решават да дадат нападателя под наем на Фиорентина, където той успява да вкара 6 гола за един полусезон. През следващата кампания Интер продава Адриано на Парма с опция за обратно закупуване. Нападателят формира впечатляващ дует в атака с Адриан Муту –двамата извеждат Парма до 5-тото място в Серия А, като в рамките на година и половина Адриано вкарва 26 гола в 44 мача. Италианците му лепват прякора „Императора“ – от римския император Адриан, който управлявал за хората и не пестял за забавлението им, подобно на бразилския футболист, който обожава купоните и приятелите си и щедро харчи за тях.

През лятото на 2003-та година Адриано замества Роналдо в отбора на Бразилия в турнира за Купата на конфедерациите и въпреки че „кариоките“ отпадат в груповата фаза, успява да се разпише два пъти в три мача. Реализаторските умения на Адриано не остават незабелязани от Интер и те решават да си го върнат през януари 2004-та година, а той се отплаща с 9 попадения до края на полусезона. През следващото лято той отново „влиза в обувките“ на Феномена и извежда Бразилия до трофея в Копа Америка, вкарвайки 7 гола, включително изравнителното попадение на финала срещу Аржентина, след което тимът печели с дузпи. Феновете на Интер искат още и още от техния нов феномен. В щаба на „нерадзурите“ смятат, че са нацелили джакпота с привличането на нападателя - та той е още едва на 22, в ранните години на своята кариера, тепърва предстои да разкрие пълния си потенциал. Нещата обаче се преобръщат на 180 градуса само за няколко месеца.

През август 2004-та година, преди първия мач за сезона на тима на Интер в Шампионската лига срещу Базел, Адриано получава телефонно обаждане от Бразилия. Оказва се, че баща му Алмир е починал едва на 44 години. Адриано и баща му са много близки и новината за кончината на Алмир е била опустошителна за младия футболист. Съотборникът му и капитан на Интер Хавиер Санети споделя следното за въпросния ден: „Преди сезона, когато играхме в един приятелски турнир, се случи нещо шокиращо. Той получи обаждане от Бразилия: „Ади, татко почина“, гласеше то. Видях го в стаята му, хвърли телефона и започна да вика. Не можете да си представите за какъв вик става въпрос. Тръпки ме побиват и до ден днешен. От онзи ден Масимо Морати и аз започнахме да го гледаме като наш малък брат.“

След неприятната случка младият нападател изпада в депресия, но ако се съди по изявите му на терена, това изобщо не е така. По време на сезон 2004/05 Адриано е в топ форма. Нападателят бележи гол след гол за „нерадзурите“ и вкарва общо 42 попадения за клубния си тим и за националния отбор. През лятото на 2005-та година Бразилия гази всичко наред в турнира за Купата на конфедерациите. Адриано формира невероятна атакуваща четворка с Роналдиньо, Робиньо и Кака, а „кариоките“ разбиват Аржентина на финала с 4:1 и грабват трофея. Адриано става голмайстор на турнира и печели наградата за най-добър играч. Той вкарва гол след гол и играе на върха на възможностите си, но за жалост това продължава доста кратко.

Освен че се бори с депресията, Адриано започва да има проблеми с алкохола и наркотиците. Редовно ходи по партита и дискотеки, пие и развива зависимост към кокаин. Това, разбира се, се отразява на поведението му в клуба – той започва да пропуска тренировки, не спазва правилата, заложени му от „нерадзурите“. Съотборникът му Иван Рамиро Кордоба прекарва една цяла вечер с него. „Адри, ти си микс от Роналдо и Златан Ибрахимович. Наясно ли си, че можеш да станеш най-добрият футболист на всички времена?“, му казва Кордоба. Никой обаче не успява да го измъкне от депресията.

На 18-ти февруари 2007-ма година Адриано пропуска поредната тренировка на тима заради продължително празнуване на рождения си ден предната вечер. Тогавашният наставник на Интер Роберто Манчини е бесен и решава да го остави резерва в следващите две срещи с Валенсия и Катания. Оттук нататък кариерата на бразилския голаджия рязко пропада надолу. Футболистът качва килограми и тотално губи формата си. През ноември 2007-ма година Масимо Морати праща Адриано под наем в Сао Пауло с идеята, че в Бразилия нападателят може да си върне формата и поне да подобри малко психическото си състояние. „Искам го тук през януари – толкова силен и толкова добър, колкото беше преди“, казва Масимо Морати. Желанието на шефът на Интер обаче не се сбъдва.

През следващия сезон за мениджър на клуба е назначен Жозе Моуриньо. Изненадващо Адриано започва кампанията силно, като е голмайстор на Интер в началния етап от сезона. През декември „нерадзурите“ позволяват на бразилеца да се прибере в родината си по-рано от планираното. Той обаче така и не се връща в клуба. Чашата прелива и Жозе Моуриньо и ръкодството на клуба решават да прекратят договора му на 24-ти април 2009г. „Ситуацията е сериозна за нас. Това не е шега. Не е въпрос на липса на дисциплина, но не искам да усложнявам нещата. Тъжен съм, не съм ядосан, но не искам да казвам нищо. Ще видим как ще завърши всичко това. По-притеснен съм за човека, отколкото за самия играч“, казва Моуриньо през 2009г. Самият футболист пък заявява, че иска да си вземе почивка от футбола.

В онзи момент на всички, дори и на самия Адриано, им е ясно, че той е приключил за големия футбол. Само на 27 години. Той играе за родния Фламенго, след което се връща за кратко на Апенините с екипа на Рома, но не успява да вкара нито един гол за 7 месеца. Впоследствие играе за Коринтианс и Атлетико Паранензе. Последният му футболен клуб е Маями Юнайтед през 2016г. В момента бившата звезда живее в родната си фавела Вила Крузейро. В гангстерския квартал на Рио де Жанейро той е почитан от всички, след като е дарил над милион евро за домове и социални проекти. Помага на „своите“ хора, на приятелите, с които е израснал. Според информации Адриано е купил мотор на член на гангстерската организация „Ред Командо“ с условието да пази него и семейството му.

Каквото и да е мнението ви за Адриано, няма спор, че той имаше потенциала и таланта да стане един от най-добрите футболисти за всички времена. Тъжно е да се види как един футболист пропада толкова рязко, тъй като човекът зад играча не можеше без човека, който означава толкова много за него. Едно телефонно обаждане съсипа футболния Император.

Още интересни спортни истории от миналото в Sportlive.bg тук! 

Десислав Лафчиев