Европейска Суперлига или пластмасов футбол за богаташи


Европейска Суперлига или пластмасов футбол за богаташи
Снимка: MatthewChattle/Barcroft Media via Getty Images

1720 0

Създаването на турнира Европейска Суперлига разбива сърцето на всеки обикновен фен на играта. Издигането на подобен "футболен Олимп" означава, че грандовете ще се отделят от "простосмъртните" и ще играят само и единствено помежду си в името на Нейно величество печалбата от ТВ правата. Вече нито клубната лоялност, нито трофеите, нито даже желанието да се състезаваш и да покажеш най-доброто от себе си са на първо място. И преди знаехме, че това са ценности, които са на изчезване, но тяхното съхраняване става все по-невъзможно.

Разбира се, може би на големите съвсем не им трябва да се потят срещу по-скромните тимове - преди години Томас Мюлер беше възмутен, че трябва да играе срещу "джуджета" като Сан Марино, в резулат на което федерацията на Сан Марино върна отговор, в който подчерта колко е важен за тях опитът да играе срещу тогавашния световен шампион Германия. Суперлигата обаче създава една ужасна пропаст между "боговете" и "обикновените" и единственото прескачането ѝ от младите играчи остава като мотивация: един юноша вече няма да каже, че иска да стане шампион с родния си отбор или да го изведе до Шампионска лига - мечтата ще е "да отиде там, в Суперлигата, и да изкарва пари". Резултатите са на втори план - нали съперник всяка седмица е Барселона или Реал Мадрид.

Добре, дванадесетте любими на голяма част от човечеството отбори играят за Суперлига. А останалите? Кога пак ще видим приятни изненади като Аталанта сред осемте най-добри на Стария континент? Или финал между Порто и Монако за най-престижния клубен трофей? Къде ще отиде удоволствието отбори като Депортиво да обръщат могъщия Милан след като са изоставали 1:4 в първия мач? Нима Тотнъм да обърне Атлетико Мадрид след като са играли за четвърти път през сезона ще Ви бъде интересно и ще носи радост? Тази безкрайна повторяемост и превръщането на 12-те клуба в грозната дума "франчайз" ще доведе до пълно отегчение - къде са клубовете със своя идеология като Атлетик Билбао, или местните герои, отказващи многомилионни оферти, за да следват сърцето си? Всичко, с което фенът да припознае себе си във въпросния отбор, се изтрива във времето - остават лъснати корпоративни емблеми и красиви дрешки на стойност една работна заплата.

Не защитавам УЕФА и не казвам, че всичко там е било идеално. Централата си има своите грехове, които направиха Шампионска лига значително по-монотонна, да не говорим, че едва ли има човек, който да помни всички отбори от груповата фаза на Лига Европа. Но затварянето на системата, нейната "американизация" ще доубие първенствата и европейските клубни турнири. Каква ще е мотивацията на един условен Лацио да излезе срещу Евертън вместо срещу Манчестър Сити - нима тогава играчите ще покажат най-доброто от себе си? Съмнително. Същата скука очаква и Суперлигата, защото след като се изправят за стотен път един срещу друг едни и същи отбори какво ново ще покажат те, след като знаят ход по ход какво ще направи съперникът?

Най-лошото обаче е оформянето на футболния елитаризъм - получава се така, че богатите ще играят за богатите (които могат да си плащат абонаменти за ТВ излъчване, билети и т.н.) и емоцията ще остане съвсем на заден план. Публиката (ако някога отново тя ще посещава стадионите за продължителен период) ще стане толкова аристократична, че ще мълчи като на световното по шахмат. А и защо да се напъват, когато са си платили и чакат зрелището да се случи около тях? Нека онези на терана се раздават за заплатите си. И този елит ще се развива паралелно, докато тимовете извън "топа" да играят както си искат - ако някой подаде глава малко над общото ниво в "простосмъртния" футбол - хоп, изваждат се достатъчно милиони и грешката е поправена.

Футболът е спортът на обикновения човек - неговото поле да се радва, ядосва, да помисли и да изживява нещо извън рутинната си работна седмица. И ако този велик спорт стане също такава рутина без екшън, изненади, развитие и път от нищото до победите, защо да мечтаем? Явно единственото важно нещо са парите.

Етикети:
Sportlive.bg

Още по темата


Timeout


виж всички
Реклама

Избрано от Лудогорец


Шимунджа се пребори да вземе ценно свое "оръжие" в Разград

Новият треньор на Лудогорец Анте Шимунджа идва в клуба заедно с двама помощници, включително бъдещия му асистент...

Реклама

Най-четени новини


виж всички