Вдигане на тежести

Вдигането на тежести е неделима част от олимпийската програма от 1920-та година насам, като е дебютирало по време на първите "модерни" Игри през 1896-та, а след това е имало участие и през 1904-та. В първото си представяне на най-голямата сцена е имало дисциплина, в която състезателите са вдигали щангата с една ръка, но тя е отпаднала в последствие и не съществува вече над 100 години.

Правила:

За да се счете за успешно движението (изтласкване или изхвърляне), участникът трябва да задържи щангата с изпънати лакти над главата си и да застопори краката си на земята за поне две секунди. Изхвърлянето се извършва с изпънати лакти и приклякане, след като състезателят е хванал щангата в ръцете си. Изтласкването също има две части, но първо щангистът вдига щангата и я остава "да почива" на гърдите си, преди да я вдигне над главата си. Вдигането на тежести се дели на две дисциплини, резултатите от които определят крайния победител - изтласкване и изхвърляне. Общият сбор от килограмите в двете движения формират окончателния резултат.

Категории:

Категориите се определят според теглото на участниците, като най-ниската е до 56 кг, а най-високата е за над 105-килограмовите състезатели.

Български успехи:

Норарир Нурикян е първият медалист и шампион на България в този спорт с триумфа си в Мюнхен 1972. На следващите Игри в Монреал той отново грабва златото и е единственият ни двукратен шампион. Общо страната ни има 36 медала (12 златни, 16 сребърни и 8 бронзови) във вдигането на тежести, като по този показател само борбата е по-успешна в исторически план с 67.