Националният ни отбор по футбол - планиран мазохизъм

Какво е всъщност един национален отбор? Държавна формация в даден вид спорт, с която една нация би трябвало да търси възможности да се гордее. Ако приемем това за някаква максима, пренесена на футболната територия на България, изглежда просто като една карикатура.

Нещо повече - националният футболен отбор на България се е превърнал в нещо като оръдие за душевен тормоз на феновете. И този тормоз не е спонтанен - той е планиран, заедно с календара на ангажиментите на този държавен тим. Сядаш, гледащ, ядосващ се. И така до следващата дата. Нещо като планиран мазохизъм.

Обещания. На кого и за какво?

Още по-лошото е, че тези, които са ангажирани да ни доставят този мазохизъм, се чувстват ангажирани и да ни обещават. Може ли абсурдът да бъде обещаван? Може, когато става дума за този национален тим. Това вече среща единствено отегчение.

Не мога да разбера защо така упорито се начертава някакъв път, който трябва да завърши на финалите на европейско първенство. Това звучи по-смешно и от утопичния социализъм на Томас Мор. В него е забъркан и треньорът на този отбор Красимир Балъков.

Който имаше и твърде лошият късмет да стане първият ни държавен треньор, започващ с четири поредни загуби. И твърди - имали сме шансове за класиране поне през баражи от Лига на нациите...

Виенското колело на безсилието

Първо - дори и Аладин с вълшебната лампа да ни закара до баражите, как си представяте, че ще ги вземем? Има ли някой трезвомислещ футболен човек да смята, че този отбор има какво да прави на финали на европейско първенство? С футбол от праисторическата епоха, с играчи далеч и от средноевропейското ниво и с тотална липса на идеи на терена.

Второ - говори се, че Красимир Балъков трябвало да бъде оставен да си доразвие идеите. Някой за момента разбира ли какви са идеите на бившия фамозен български играч? По принцип за футболната философия на Балъков трябват класни индивидуалности, докато за казармения стил на Хубчев и тези вършеха някаква работа.

Трето - Непрекъснатите въртележки в състава водят единствено до все по-екзотичните имена в него. И нищо друго. Каквито и лабораторни експерименти да се правят, добри български играчи няма откъде да се намерят. Не и сега. Така само хаосът и безидейността ще се засилят още повече. В момента да търсиш най-добър състав е като да играеш на кубчето на Рубик. Главоблъсканица без резултат. От безсилие.

Един постоянен гръбнак на отбор от слабаци все пак е по-добре от един хаос и въртележки на три пъти по-голям брой слабаци.

Докато Пламен Илиев не се отучи да стъпва в наказателното поле като върху електрически ток, трудно ще намерим друг. Докато и тромавият Николай Бодуров не осъзнае, че вече е далеч от европейския футбол, пак трудно ще го заменим с друг. Лошото е, че постоянната замяна на един елемент с друг оставя мозайката в лошо състояние.

Страх и липса на самочувствие

Фактът. Играеш страхливо за пазене на равен резултат срещу резервите на Ейре, който по принцип е лишен от разнообразие на идеите отбор. И разбира се, губиш. А това вече далеч не беше Англия. Впрочем - видяхме и как един малък отбор като Косово може да играе храбро срещу Англия като гост и да вкара три гола, въпреки загубата.

След всеки неуспех на националния ни отбор се стига до мащабни философски изказвания. "Нещо куца в цялата ни клубна система. Може би не е мястото да го казвам сега, но ние гласим да се вкара единна концепция, която да се интегрира в 90% от клубовете в развитието на юношеския футбол. В момента всеки работи за себе си и няма общ план. Това искаме да променим още през следващата година. Очакваме да има резултат от тази стратегия до 6-7 години“, заяви Красимир Балъков тези дни.

"Загубите тежат, на вечеря се чува само дрънкането на чинии", констатира капитанът Ивелин Попов. По този повод пък в БФС сигурно пак ще се похвалят, че са осигурили всички необходими условия за играчите и дори ги хранят вкусно, но...

Това са констатации, в които няма нищо ново. Всички знаем какви са проблемите на футбола ни, но най-вероятно ще продължаваме да гледаме как се купуват чужденци за по 20-30 000 евро или без пари. Те ще са поредните,изяждащи хляба на родните играчи, ако въобще вече има къде да се създават.

Автор: Владислав КОЛЕВ