Благодарим ви, северномакедонци, че обединихте българите!

България повали Северна Македония насред Скопие в мач от последния кръг на Лигата на нациите. Безапелационно, „лъвовете“ извоюваха триумф на терена, но и друг, много по-важен - този на волята, характера, мъжеството и истинския, неподправен български дух.

Дух, с който, впрочем, са закърмени и дедите на хилядите, които дръзнаха да освиркват химна на родината. Родина, чиято земя самите те тъпчат. Но не всички са такива. Всяко стадо си има и мърша. Въпреки грозните сцени на стадион „Тоше Проески“, България получи немалко поздравления и подкрепа от страна на свои братя по кръв от западната ни съседка, които осъдиха проявите на своите сънародници.

Но дотук с политиката. Най-красивата игра не трябва да има общо с една от най-опетнените думи.

Без да искат, подлите, надменни и комплексирани отбор и около 20 000 фенове на домакините, сами победиха себе си. Освиркването на химна и неспирните им обиди събудиха дълбоко заспалата ярост в лъва, който застана гордо пред всички хиени.

„Освиркаха химна ни, а това ни мотивира“, заявиха усмихнати и крайно изморени младите надежди Валентин Антов и Илия Груев след успеха.

Това е страстта, която всички искат да виждат. Тук е моментът да благодарим на българските футболисти, които запалиха наглед изгасналия последен плам на надеждата в очите на нас – феновете, че някога отново ще се радваме на националния си отбор. Благодарим и на своите съседи.

Благодарим ви, северномакедонци, че макар и за ден, обединихте българите по начин, по който напоследък никой не успяваше. Благодарим, че накарахте "червени", "сини", "жълти", "черно-бели", "зелени" и други да се радват като едно цяло така, както не са от много, много години. Пък било то и за победа във "второстепенен" турнир.

Благодарим и че стояхте до късно, за да изгледате нашата победа. Времето минава, срамът остава, а България си тръгна с високо вдигната глава от Скопие.