Ново лице, стар сюжет, а балъците сме ние

Нови квалификации, нови странни решения от националния селекционер. Няма заклинание, което да разруши омагьосания кръг, в който родният футбол се върти, а най-голямото доказателство винаги ще е представителният тим на България, който за пореден път предизвика повече повдигане на веждите и главоболия, отколкото положителни емоции у българския футболен фен. 

Красимир Балъков обяви състава, на който ще разчита за предстоящите квалификации с Черна гора и Англия и като пирон в съзнанието на всеки, имащ поне минимална футболна култура, се загнезди само една мисъл - какво прави Николай Михайлов в списъка на легендарния футболист? 

Вторият вратар на Левски записа едва един мач за "сините" до момента, и то за Купата на България срещу Спартак Варна - отбор, който се чуди как ще се задържи във Втора лига, и беше толкова по-слаб от столичния гранд, че феновете изригнаха в неистова радост, когато варненци вкараха гол при загубата с 5:1. Преди това последният мач на Михайлов беше... трагичното представяне на целия състав на България срещу Косово през лятото (2:3 на стадион "Васил Левски"). Стражът на Левски може да е бил някога във форма, особено когато играеше в Холандия, но има два официални мача за последната половин година, със сигурност е извън игрови ритъм и няма никакъв шанс да е впечатлил с представянето си срещу отбор, който мина 5 пъти центъра срещу Левски. 

Разбира се, бившият играч на Твенте няма нищо общо с повиквателната, пък кой знае - ако му се даде шанс, може и да впечатли така, както го е правил неведнъж под рамката на вратата. Но в България има далеч по-заслужили вратари, които трябва да получат шанс за изява, още повече че следващите мачове са без значение за "лъвовете".

Щеше ли Мартин Луков да се чуди кога ще играе за България, предвид формата си, ако шефът на българския футбол се казваше Борислав Луков? Та той пази вратата на 3-ия в класирането на Първа лига и се справя с вещина, въпреки че Локомотив допуска немалко положения пред вратата си. Как е възможно той да не е в отбора на Балъков, но вторият вратар на Левски, допускащият доста грешки Пламен Илиев и стражът на 9-ия в класирането да са национали? Ако те трябва да са в отбора, Луков 100% трябва да е част от селекцията! 

Георги Петков има мач и половина за Славия, но в тези 140-ина минути  беше най-добрият играч на "белите" и показа далеч повече от Михайлов. Да не забравяме сензацията с шампионата Арда, на чиято врата е Иван Караджов и се справя отлично. Иван Дюлгеров също записа стабилни мачове на вратата на Черно море. Но всички изброени до момента имат едно общо качество - за последния месец имат значително по-добри изяви, а и мачове, в сравнение с Николай Михайлов! 

За пореден път виждаме национален селекционер да избира състав, който подсказва на футболния фен, че не е изцяло негов. А повиквателната за Михайлов е категорична демонстрация на практиката националният селекционер да е просто една фигура, която да опере пешкира след поредния провал. След някой друг месец Красимир Балъков ще бъде жертван за "доброто на националния отбор", а след него ще дойде поредният, който ще обещае никой да не му се меси в работата, но ще вика футболисти без подготовка, без игрова практика и без ясна причина защо фигурират като "национали". 

Драги футболни деятели, поне сменете сюжета. Не ви ли писна 15 години една и съща блудкава драма с трагикомичен край? 

П.П. Все пак да завършим позитивно. Бирсент Карагерен, който е в топ 3 на най-добрите футболисти у нас през последните година и половина, най-накрая беше повикан в националния отбор. Дано запише повече минути от съотборника си Мартин Луков, който беше викнат като турист по време на фиаското на Острова преди месец.