Владо Стоянов за най-трудния си момент: Казаха ми, че трябва да ми отрежат крака

Вратарят на Лудогорец Владислав Стоянов разкри кои са били най-тежките му моменти по време на контузията, която получи преди повече от година.  Стражът сподели, че дори е имало момент, в който лекарите са му казали, че трябва да му отрежат крака, но въпреки това не е загубил вяра.

"То не са един и два моментите. Може би след първата почистваща операция и серията антибиотици да разбера, че де факто нищо не сме свършили, а нещата са станали доста по-зле. Най-тежкият момент беше след първата операция, когато просто трябваше кракът ми да бъде спасен. Не ставаше въобще въпрос за спорт. Лекарите ми казаха в прав текст: „Момче, в момента трябва да ти отрежем крака“. Това бе най-тежкият момент. След операциите имаше лечение със серия антибиотици. Въпросът беше дали ще може да се овладее инфекцията, дали костта ще успее да се изчисти от бактериите. През тези два, три месеца, въпреки антибиотиците, нямаше пълна гаранция, че ще се справим с инфекцията. Това бе най-шоковият и най-трудният период за мен", заяви Стоянов пред клубния сайт на Лудогорец.

"Няма как да не ти мине през ума, че може вече да не играеш, след като ти го казват топ-специалисти. Още първия ден докторите, които се грижиха за мен ми казаха, че най-важното е да съм здрав в главата. И да съм позитивен. Обясниха ми, че дори да направят всичко, както трябва, ако не мисля позитивно, няма шанс да се оправя. Мога да кажа, че от първия ден бях позитивен и знаех, че отново ще имам шанс да играя. Превърнах се в легенда в тази болница. Сега си говорим с докторите, че такъв позитивен и здрав психически пациент като мен не са имали. Клиниката в Барселона е на топ ниво. В нея идват абсолютно всички именити спортисти. Наскоро там бе Мангала от Манчестър Сити който сега играе в Евертън. Също и Менди от Манчестър Сити, който се води за най-скъпия защитник в света. Кедира от Ювентус също е идвал. Клиниката наистина е много добра", разказа още той. 

Стоянов заяви още, че неговата съпруга е била неизменно до него и е била неговата опора." Тя винаги бе до мен. Подкрепяше ме. Беше трудно и за нея, но никога не падна духом. Поне не пред мен. Носеше ми позитивни емоции. Но съм благодарен и на други хора. На приятели. На цялото ръководство на Лудогорец, които непрестанно ми звъняха. Да не кажа ежедневно. Чувах се с хора от клуба. Постоянно се интересуваха как се чувствам, как върви възстановяването. Питаха ме имам ли нужда от нещо, какво трябва да се направи и т.н. В това отношение ръководството на Лудогорец ми помогна много, защото е много важно да усещаш подкрепа от клуба и хората, с които работиш. Не на последно място бих искал да благодаря на ръководството на БФС, което също ми оказа сериозна подкрепа".