Владо Стоянов след операциите: Докторът беше сигурен, че ще загубя крака си

Вратарят на Лудогроец Владислав Стоянов даде обширно интервю за предаването "Домът на футбола". Националът на България премина през серия от операции, след като преди повече от година и половина получи тежка контузия в коляното, която до момента го държа далеч от футбола. Сега обаче Владо разкри, че е готов отново да играе за първия отбор на Лудогорец, като планира това да се случи до края на месеца.

„Ами, как съм? Добре съм, добре се чувствам. Вече тренирам наравно с останалите и се надявам в най-скоро време да се върна на терена. Минах доста тежък период, с доста интервенции. Вече всичко е наред, да чукна на дърво. Специално за тази контузия минах през пет операции. Иначе общо са 11 операциите в цялата ми кариера.”

Не се чувствах притеснен при контузията. Веднага на терена разбрах какво е станало. Не бях изненадан или шокиран. Впоследствие усложненията, които станаха, това беше големият проблем. Ако я нямаше тази инфекция, вече щях да съм забравил, че съм опериран. Всичко обаче вече е зад гърба ми.

Инфекцията я получих в Букурещ, но реално би могло да стане навсякъде. Последвалото лечение обаче беше неправилно, нещата излязоха извън контрол и се стигна до тези тежки усложнения. След първата операция започнахме рехабилитация на 10-ия ден. В един момент с физиотерапевта видяхме, че нещо не е окей. Отидох при доктора, който ме лекува и той видя, че има инфекция. Прецени, че трябва да се отвори и да се изчисти, без обаче да се направят съответните тестове. Той смяташе, че инфекцията идва отвън навътре, докато се оказа обратното. Дадоха ми някакви антибиотици, които не помагаха. В един момент нещата бяха много зле.

Искам да благодаря на клубното ръководство, на Лъчо Танев, на Мартин Петров, който направи връзката в Испания с д-р Кугат. За мое щастие спасихме крака, защото имаше реален шанс да го загубя. Сега отново мога да спортувам активно.

Аз останах позитивен през цялото време. Самият доктор и неговият помощник установиха инфекцията, но отказаха да го отворят, преди да установят тестове. Когато излязоха резултатите, човекът беше бял като платно. Той ми каза, че ще се борим да спасим крака, а за спорт отказа да говори. Аз им казах спокойно: „Това е един крак, аз пак ще играя”. В нито един момент не съм се притеснявал. Най-важното е да си позитивен като нагласа. Дори един менискус да е, ако не си психически устойчив, пращаш лоши сигнали на тялото. Не можеш да се оправиш.

Докторът и до днес не вярва. Каза, че като ме е видял, е можел да се подпише, че ще загубя крака. „Дори да имам още 10 случая такива като твоя, съм сигурен, че само ти ще се оправиш”, каза ми. Имах и късмет, но е важен и организмът. Стискане на зъби, инат, работа и това е. По цял ден бях в болница. Физиотерапията се правеше на етапи, защото минаха три операции – първата за изчистване на инфекцията, после 3 месеца бях на супер тежки антибиотици. После тренирах малко за мускулатура и тъкмо натрупах малко, легнах за втора. После същото се повтори и преди третата. Ако не си подготвен, може да изпаднеш в дупка. В нито един момент не съм се поддавал на отчаянието. Работех по 2 пъти на ден, в течение на 3-4 часа. Изпълнявах всичко.

 Най-тежкият момент беше първата операция. Можеше да им отрежат крака. При първите кръвни изследвания не излизаше каква е бактерията. Чакахме една седмица, а бактериите се оказаха четири. Трябваше да се знаят с точност, за да се направи правилно лечение. За голяма радост имаше резултати, веднага се смениха антибиотиците и третирахме правилно проблема. Така успяхме да убием инфекцията.

В тези 5 дни какво прави човек? Нищо, лежиш в стаята и чакаш да излезеш. Гледал съм „Д-р Хаус” и да, приличаше малко. Д-р Кугат е много известен, комуникираше с много сови колеги и се оказа, че никой не е имал друг такъв случай.

Най-вероятно инфекцията се е получила от синтетичните телчета, които се слагат вътре в крака. Най-вероятно е било от тях.

Изобщо не съм си и помислял, че съм приключил с футбола. Казах на жена си: „Спокойно, аз ще се оправя”. Нито за момент не съм мислил, че няма да играя. На доктора казах: „Прави каквото правиш, измисли метод, направи го най-здраво, аз при всички положения ще играя”. Сега всички са много щастливи. Този метод докторът може и да го патентова, защото мислеха решенията в движение.

Крайният резултат е… направо невъзможен. Докторът все още не вярва. Пращам му клипове, които показва на колеги по време на семинари.

Искам още веднъж да благодаря на цялото ръководство на Лудогорец. За момент не са ме оставили на произвола на съдбата. Мога да кажа, че клубове, които в България считаме за супер професионални или европейски, английски клубове загърбват футболистите си. Всичко, от което съм имал нужда, веднага се е уреждало.”