Вън от тинята, но все още в локвата

Когато в началото на септември бившият треньор на Левски Николай Митов прогнозира в едно свое интервю, че "сините" ще се върнат там, където им е мястото, като вземат три победи срещу Хасково, Лудогорец и Марек, едва ли някой е подозирал, че една пропусната дузпа в Дупница няма да стигне за пълното изпълнение на този план. Естествено много от левскарите предварително бяха отписали мача с шампиона, но се оказа, че тимът на Гонзо направи своя пробив точно срещу най-силния възможен противник. Лошо е, че той не бе затвърден на "Бончук", но в никакъв случай това не е повод за драми.

Причините за изпуснатия шанс успешният септември, в който отборът записа само победи, да бъде продължен и в този месец, не са свързани само с подценяване на изпитанието "Марек". Обективното състояние на "сините" е такова, че не бива да се прекалява с очакванията от тях. Все пак отборът преизпълни плана си, след като след шамара от Литекс успя да се вдигне и без публика да надвие Черно море и Славия, след това да се позабавлява с Хасково и Спартак (Вн) (за Купата на България), преди да изживее своя звезден миг с убедителното представяне срещу Лудогорец. Да, мачове като този с Марек са показателни за много неща, но със сигурност равенството не е фатално. Още повече, че отрезвяващият ефект, който може да се извлече от него, би бил безкрайно полезен предвид предстоящите изпитания.

След първото завъртане в шампионата може да обобщим, че Левски вече е вън от гнусната тиня, в която бе затънал навръх своя стогодишен юбилей, но клубът все още е в локвата и усеща лепкавата кал по подметките си. Поне за съвсем близката перспектива няма изгледи нещата да се променят така, че "сините" да стъпят на здрава почва. Тепърва Гонзо и неговите футболисти ще водят още по-люти битки и на вътрешния фронт срещу безпаричието, и в опитите си да постигат още по-добри резултати. Щом вече се намират такива, които да дават премии на съперниците, за да се хвърлят срещу Левски, трябва да признаем, че на "Герена" нещата започват да се случват. И на Георги Иванов, и на лидерите в състава им се налага да осъзнаят, че не бива да се надценяват. Да, има основания да очакваме отборът да трупа повече точки на чужд терен, но също така нека се вгледаме в резултатите и на останалите конкуренти за челото. Свидетели сме на един изключително "завързан" шампионат и пороят от изненади продължава да заплита възела. Всеки успех става изключително ценен, а колебанията веднага водят до размествания в класирането.

Само че с не кой знае колко по-голям ресурс от Левски ЦСКА вече дръпна и стои стабилно зад номер 1 в класирането. А само след по-малко от 20 дни ще е новото издание на вечното дерби и всички погледи отново ще са вперени в "сините", които трябва да измиват срамното петно, което сами си лепнаха, превръщайки се в боксова круша за Стойчо Младенов. Именно големият враг е този, който към момента предлага ноу-хау, с което и Левски може да развие още по-добре потенциала си и да надскочи и собствените си очаквания в класирането. Няма място за колебания и Георги Иванов директно да краде рецептата от вечния враг. ЦСКА се радва на действително исторически резултати в момент на поредна управленска безтегловност, защото загърби собствените си ценности на законодател на футболната мода.

Дори най-запалените фенове на "армейския" отбор не могат да отрекат, че въпреки добрите резултати и първото място играта на любимците им е далеч от наложените през десетилетията естетически критерии. Самият Младенов и неговият щаб също оценяват това, но са избрали пътя на победата пред този на красотата, защото са наясно, че с наличния ресурс няма как двете да вървят ръка за ръка.

Първото място на ЦСКА се дължи най-вече на това, че отборът излиза срещу абсолютно всеки съперник с мисълта за надлъгване. Тактическата постановка на Младенов плътно акцентира върху слабите страни на противника, а не върху собствените сили. А такива има, щом като в крайна сметка "червените" не само са с най-много победи, но и са вкарали най-много голове. Стил и облик на игра може и да няма, но хищническият инстинкт е безспорен. А за отборите с по-ниска класа това е най-важното.

Левски трябва да направи същото - да хапе в най-уязвимите зони на съперниците. Гонзо показа още в Черно море, че умее да извлича максимума от това, с което разполага. Сега, при втория си период като шеф и треньор на "Герена", той вече има и повече опит на своя страна, с който умело да се възползва не от малкото си козове, а от това, че някои остават на "без коз", въпреки че държат валета в ръката си.