Соченият за "новия Анри" Обертан: Жалко, че при мен сър Алекс не е мятал обувки

SportLive.bg ще спази и този път традицията да ви запознае по-обстойно с интересните нови попълнения в българските елитни тимове. Сега в обсега ни е крилото Габриел Обертан, което премина в Левски.

Ще публикуваме с доста съкращения интервюто, което Обертан е дал пред руския "Чемпионат" при подписването с Анжи (Махачкала). Темите, по които говори той, са най-вече свързани с престоя му в Манчестър Юнайтед.

Ласкаеше ли ви, когато ви наричаха "новия Анри"?

- Няма да крия, беше приятно. Но такива сравнения все пак трябва да имат основание. И да останеш концентриран, сериозен.

Вижда се, че и външно приличате на Анри.

- Малко. Даже имам обща снимка с Анри.

Наистина ли са ви следили Реал Мадрид и Ювентус?

- Имаше такива слухове. На мен лично никой не ми е звънял, но допускам, че някой се е обръщал към агента ми или направо към клуба.

Вместо Обертан, Реал взе Бензема?

- Не, не. Така не е коректно да се говори. Карим от дете мечтаеше за Реал и осъществи своята мечта. А мен винаги ме е привличала Англия.

Според Лоран Блан вие имате неоспорим технически потенциал, но ви липсва психологическа устойчивост.

- Това е естествено. Бях млад и податлив на стрес. Големият футбол, пълните трибуни, натискът - към всичко това трябва да привикнеш. Половин година ми трябваше, за да се адаптирам в Бордо.

Сближихте ли се с Блан?

- Не сме били в близки отношения. Той е добър треньор, но почти винаги в ума си имаше готов стартов състав. Бордо беше на ход и на младите им беше невероятно трудно да пробият в първия отбор.

Когато Блан стана селекционер на Франция, той не ви забелязваше.

- Той не е имал причини да ме забелязва. Аз играех нередовно. В националния липсваха футболисти от топ клубовете.

Как получихте оферта от Манчестър Юнайтед, след като вкарахте само един гол за сезона?

- Скаутите на Юнайтед са ме следили от 15 години. Можех и по-рано да премина в този отбор, но майка ми настояваше да завършва образованието си. След това влязох в университет, но само за шест месеца. Беше немислимо трудно да съчетаваш тренировки с лекции.

Къде и кога ви застигна предложението на Юнайтед?

- С родителите ми се срещнахме в Париж с този селекционер, който ме е следил, той ми разкри ситуацията и аз тръгнах за Англия. Минах медицински тестове, срещнах се със сър Алекс...

Нервен ли бяхте преди срещата?

- Знаете ли, не особено. Бях контузен и разбирах, че ще ми трябват пет месеца, за да се интегрирам в отбора. В някои отношения контузията дори ми помогна - беше по-лесно да вляза в новия клуб. Единствено се страхувах да не би травмата да попречи на трансфера. Но сър Алекс ме успокои: "Възстановявай се, ние те чакаме". Първите 2 месеца в Манчестър изобщо не тренирах, после започнах бавно да тичам, да набирам кондиция.

Ваш пряк конкурент Нани ли беше?

- Също и Валенсия и Гигс.

Реално ли беше да оборите конкуренцията?

- Осъзнавах, че ще бъде трудно да пробия в стартовия състав. Но шансове имаше.

Има ли в отбора ритуал за посвещение на "дяволите"?

- Да, от новия се иска да изпее песен или да държи реч пред отбора. Избрах второто. Разказах им колко съм радостен да бъда в такъв славен клуб, как мечтая да вдигна трофеи. Обичайни, стандартни думи, но бяха истина. Наистина бях щастлив!

Кой в отбора беше душата на компанията?

- Пат Евра и Уейн Рууни създаваха настроение в съблекалнята.

Евра наистина ли е голямо конте?

- Според мен няма перфектен вкус. Но наистина следваше модата, вярно е.

"Дядо" Гигс странеше ли от другите?

- Райън беше доброжелателен и приятелски настроен към всички. Но най-много общуваше с опитните момчета - Скоулс, Фърдинанд.

Какви забавни неща ставаха в Манчестър Юнайтед?

- Рууни сипваше пяна за бръснене в обувките ни. Най-големият веселяк в отбора! А ако дойдеш на тренировка в грозни дрехи, рискуваш да ги намериш увиснали на входа на базата.

Вашите дрехи увисваха ли там?

- Винаги съм се обличал добре.

Според Майкъл Оен в Манчестър Юнайтед тогава не е имало по-строг играч от Видич.

- Самата истина! Много агресивен футболист. По време на двустранна игра е по-добре да играеш в отбор с него, отколкото срещу него.

Пол Погба...

Изиграхме с него няколко мача за резервния отбор. Още тогава се виждаше, че израства голям играч. Пол оправда очакванията.

Струва ли един футболист 100 милиона евро?

- След като са платени тези пари, значи може. Ние сме свикнали, че големите суми се харчат за нападатели. Когато 100 милиона отидат за полузащитник, това се набива на очи и предизвиква изненада.

Сър Алекс страшен ли е, когато се гневи?

- При мен обувки в съблекалнята не са летели. Явно съм пропуснал най-интересното (смее се). Но ако на Фъргюсън нещо не му харесваше, той даваше да се разбере. Чувстваше се, че думите му идваха от сърцето му. Той много обичаше Манчестър Юнайтед и искаше и ние да бъдем пропити с такива чувства към клуба.

Андрей Канчелискис ми е казвал, че Фъргюсън понякога е играл карти с ветераните. При теб случвало ли се е такова нещо?

- По-зрелите момчета - Рио, Уейн, са играли. По мои спомени Фъргюсън никога не се е присъединявал към тях. Обикновено той сядаше на първия ред в автобуса и се отдаваше на гледане на футбол.

Кой се е осмелявал да се пошегува със Съра?

- Само по-старшите - Скоулс, Гари Невил, Гигс, и то само с думи. Ние, младите, мълчахме почтително. Да изсипе пяна в обувките на треньора не е хрумвало на никого. Дори на шегаджията Рууни.

Бурно ли отбелязахте спечелването на титлата през 2011 г.?

- Всичко беше както трябва: парад, открит автобус, тълпа от щастливи хора. За феновете този трофей на Юнайтед беше особено скъп, тъй като бе спечелен в свирепо съперничество. Сити и Челси тогава вложиха много пари за подсилване на отборите си...

Срещал ли сте се в ежедневието си с проявления на манчестърския антагонизъм?

- При среща феновете на Сити, разбира се, изразяваха своята клубна принадлежност, но коректно, вежливо, повече от разговор не е имало. Съперничеството на терена не ни пречеше да се отнасяме с уважение един към друг в ежедневието. Ако се срещнем в някой ресторант, винаги се поздравявахме, питахме се как сме.

Най-яркият ви спомен за двете години в Манчестър?

- Ако говорим за личен спомен, то голът ми срещу Бурсаспор в Шампионска лига. От отборните бих посочил победата над Сити. Ние с Евра участвахме в единствената голова атака в дербито, Скоулс вкара гола. Спомням си и финала в Шампионска лига с Барселона. Аз не бях в групата, но бях на стадиона и после с отбора в хотела. За сър Алекс загубата беше тежък удар. Впечатли ме как мъжествено го понесе той.

Чел ли сте автобиографията на сър Алекс?

- Не.

Той ви е посветил един абзац.

- Да, знам за това.

От автобиографията: Ние можем да подпишем договор с футболист за 2 милиона паунда, което някои фенове възприемат като слабост. Те мислят, че снижаваме стандартите си. Нещо такова беше с Габриел Обертан. Той е бърз като светкавица. Но около наказателното поле на съперника Габриел понякога започва да се мята и да се спъва. Неговата задача е да се научи да управлява своята скорост и да стреля към вратата на противника.

Справедлив ли беше Фъргюсън в оценката си към вас?

- Мисля, че в този момент - да. Бях много импулсивен. С времето се научих да се справям с емоциите, започнах да осъзнавам в кои аспекти трябва да се подобрявам. И до ден днешен щателно анализирам действията си след всеки мач.

На "Олд Трафорд" има специална атмосфера.

- Манчестър Юнайтед има специални фенове. Те винаги са там - независимо дали е мач от първенството, за ФА Къп, или за Купата на Лигата.

Съжалявате ли за напускането на Манчестър Юнайтед?

- Можех да остана, но за какво? Да си бърша панталоните на резервната скамейка вече не ме караше да се усмихвам. Исках да играя и затова трябваше да напусна.

Какво каза Фъргюсън?

- Каза, че одобрява и уважава моя избор.