Само в SportLive! Как вестник "Старт" отрази смъртта на Георги Аспарухов и Никола Котков (СНИМКИ)

На днешния 30-и юни се навършват 52 години от смъртта на великите български футболисти Георги Аспарухов - Гунди и Никола Котков - Котето, които загиват в автомобилна катастрофа в прохода Витиня през лятото на 1971-ва година!

В тази статия SportLive ще покаже и преразкаже на своите читатели как тогавашният спортен седмичен вестник - "Старт", отразява трагедията, която покосява България. 

*Първият брой на "Старт" излиза на 8-и юни 1971-ва, а последният - на 22-ри октомври 1996-а. В брой №5, който е от 6-и юли 1971-ва (шест дена след катастрофата), на "новопроходилия" вестник му се налага да пише за случилото се на Витиня и го прави на две места - на първата и на четвъртата си страница...

Страница №1

На първата страница на "Старт", в горния десен ъгъл, е поместен своеобразен некролог. Най-отгоре му се чете "НЕЗАБРАВИМИТЕ". Под този надпис има цветна снимка на Гунди и Котето, седящи един до друг, с екипи на Левски. Текстът най-отдолу гласи:

"АСПАРУХОВ и КОТКОВ, два големи върха в българския футбол, не са вече между нас! Друг, радостен бе поводът да подготвим тази снимка... Трагичната случайност ни принуждава да я използуваме заради факт, който и сега изглежда невероятен. Сбогом, Гунди! Сбогом, Кольо!".

Страница №4

Цялата четвърта страница е посветена на Георги Аспарухов и Никола Котков. На нея са отпечатани общо 6 снимки, както и 3 отделни статии към тях - "На 52 км от София", "Последните автографи" и "Прощално".

"На 52 км от София"

"Наистина не можахме да повярваме, когато вестта стигна в редакцията на "Старт". Надделя журналистическият дълг и тръгнахме за мястото на катастрофата...

В края на последната права от спускането на Витиня към Ботевград, само на няколко метра от знаците, които сочат 52 км до София, колата на Аспарухов бе връхлетяла върху излизащия от страничния път (отклонение за Арабаконашкия проход) товарен автомобил Сф А 05-50. Той и неговото ремарке са препречвали магистралата и колата на Аспарухов се е блъснала в тях, след като се е влачила на спирачки повече от 30 метра. От удара е бил разрушен резервоарът на ЗИЛ-а и предната част на леката кола. Избухнал голям пожар, който засегнал сериозно товарната кола и обгорил напълно "Алфа Ромео"-то, от което бе останала само металическата част.

Така Аспарухов и Котков не стигнаха във Враца, където трябваше да бъде чествуван юбилеят на "Ботев"...

Ръцете трепереха, когато трябваше да бъде направена тази толкова неприятна снимка. После в колата всеки започваше някой скъп за себе си спомен с двамата изключителни футболисти и спираше.

В такива минути мъжете мълчат... Иначе трябва да плачат!". (автор - Митьо Ексеров)

"Последните автографи"

"... Редакционните планове предвиждаха да представим с цветни снимки четирите български отбора, които ще участвуват в европейските клубни турнири. И точно на мен се падна задачата да осигуря автографите на вицешампионите.

Беше сряда, около 9.30 часът. На стадион "Левски" - обикновено работно ежедневие. В съблекалнята настроението бе ведро - последната победа на "Левски-Спартак" в първенството вдъхваше увереност пред финалния мач за Купата на Съветската армия.

Имаше шеги, закачки... Сред първите, които помолих за автограф, беше Котков. По-късно се подписа и Аспарухов. Когато напусках стадиона, видях Аспарухов да се качва в своята "Алфа Ромео" с четири деветки на номера. Притича и Котков, седна до него и потеглиха.

И сега са пред очите ми - Аспарухов в тъмносиня спортна риза, Котков в елегантен костюм, с вратовръзка. И сега не мога да повярвам, че няма да се върнат...". (автор - Веселин Лесингеров)

"Прощално"

"Не ми се иска да пиша реквием - те бяха мъже и във футбола, и в живота. Трябваше да се изправим лице с лице срещу отпечатания некролог, за да се убедим, че и воинското звание им отива...

В този ден на трагични нещастия хората не можеха да повярват - дори ония, които никога не бяха стъпвали на стадионите, - че и двамата любимци няма да се появят никога повече на терена. Те си бяха извоювали с талант, труд и чест правото да бъдат любимци. Последният им мач не се състоя, но те спечелиха последната среща, защото ще надживеят смъртта. Любителите и ценителите на този кавалерски спорт - футбола - не само че не ще ги забравят, но още дълго занапред ще сравняват с тях и тяхното майсторство онова, което ще гледат...

Всички в края на краищата сме смъртни и ако много ни боли, то е защото Георги Аспарухов и Никола Котков напуснаха този грешен свят невероятно млади. И тъкмо защото в ранната си младост те дадоха много, може би всичко на спорта, ние ги бяхме приели отдавна като зрели творци и състезатели и изтръпнахме, когато прочетохме за сетен път рождените им дати. Нелепо е да се умира толкова рано и само убеждението, че те бяха осъществили мечтите си на големи спортисти, може донякъде да неутрализира дълбоката ни скръб.

В такива тъжни часове човек неволно се пита: дали те, които ни създадоха толкова радостни вълнения и празници, получиха от нас онова, което наистина заслужават! Те имаха невероятната популярност и се ползуваха с широка и спонтанна любов наистина. Имаха знания и почит в обществото и това е понятно и закономерно. И ако се питаме дали им се отблагодарихме докрай, то не е, за да се ровим в миналото, а защото след такива неочаквани драми ние трябва да ставаме по-прецизни и по-взискателни, да извисяваме спортната етика и морал, да усъвършенствуваме нашите нрави и борбата си за хармонична личност и справедливо общество. Защото - по думите на поета - човек има нужда от малко неща, но само докато живее.

Едно е съвсем сигурно - те ще останат най-висок пример за всички. И за публика, и за състезатели. Пример на трудолюбие и преданост, на коректност и другарство, на майсторство, което граничи със съвършенството, и на истинското творчество в играта. И двамата бяха нападатели, и то от най-ярките, с най-активна и красива линия. И двамата бяха резултатни и носеха много внезапна радост и дълбоки преживявания на ония, които ги обичаха. И двамата бяха етични и това може би най-дълго ще се помни. Не всекиму е създадено да бъде кумир и не всеки може да издържи на човешките си плещи бремето на неочакваната слава...

Времето ще минава, ще дойдат нови таланти и любимци, животът продължава. Техните имена ще останат като понятие за мъжество, спортсменство и чест. Ще бъдат записани във футболната история, с тях ще бъдат назовани игрища и школи - човек е устроен така, че помни голямото и значителното дори когато не е бил негов съвременник. И в това всъщност е едно от утешенията пред такива трагедии като загубата на Аспарухов и Котков.

Нека тези думи бъдат като шепа пръст върху пресните им могили!...". (автор - Серафим Северняк)

Настоящата статия изготви: Ленард Спартански

*Специални благодарности на Ивайло Вътев!