"Не ми беше мечтата да дойда в Левски": Чуждестранна легенда на "сините" с любопитно признание
749 0
Това е втората част от интерюто с легендата на Левски и шампион на Първа лига Предраг Пажин. В първата ви споделихме виждането на босненеца за обстановката при "сините" и спечелената титла през изминалия сезон.
В тази част Пажин се върна близо 26 г. назад във времето и разказа как се е стигнало до преминаването му на стадион "Георги Аспарухов", каква е била атмосферата в съблекалнята и кое нещо няма да забрави от престоя си.
Предраг Пажин ексклузивно пред Sportlive.bg и Actualno.com
Преди 26 г. ти играеше на "Герена". Как се стигна до това да облечеш "синята" фланелка и беше ли ти това като първа цел?
- Честно казано, не ми беше мечтата. Даже не следях български футбол като цяло, освен успехите от САЩ '94. Ние, югославците, поне винаги бяхме за други от балкански държави. Преди да дойда в Левски ходих на проби във Вердер Бремен, но там не станаха нещата. Дори мислех да се откажа от футбола понеже имаше бомбардировки в Сърбия по това време и обстановката беше отрицателна. Бях разочарован, че не се получи с Вердер, все пак е голям отбор от германския футбол.
В крайна сметка Люпко ме потърси, аз се дърпах първоначално и не исках да дойда, но се съгласих. Казаха ми да дойда и ако не ми хареса, да си тръгна. До ден днешен не съжалявам, че съм тук.
Това, което ти и отбора направихте през сезон 1999/2000 г. и 2000/01 г., е нещо страхотно. Спечелихте Купата на България и две шампионски титли. Какво беше чувството да играеш и каква беше атмосферата по това време? Все пак е в зората на новия век.
- Виж, аз дойдох и една седмица по-късно отидохме на лагер в Германия. Първоначално нямах впечатления за феновете в България и играта, не ги знаех. Като се върнахме от Германия, имахме контрола - срещу Анортозис. Когато видях, че 15 000 човека дойдоха на една контрола, много се впечатлих тогава от феновете. Не ми беше трудно да се приобщя тука, защото Партизан все пак е голям клуб и аз бях свикнал там. Станах три пъти шампион там и ми беше лесно.
Ако можеше да избереш само един мач с фланелката на Левски кой щеше да е той?
- Със сигурност ще е този с АПОЕЛ Никозия, на "Герена". Вкарах гол тогава. Имах добри мачове, но това ми е хубавия личен спомен за мен.
Най-много се радвах, когато победихме ЦСКА с 1:0. Тогава ме бяха обвинили, че съм продал мача, но няма да се връщам към това.
Какво е чувството на един чужденец, босненец, да стъпи на българския терен. Има ли я разликата в сравнение с някой човек от Африка?
- Виж, дали има разлика между европейски и африкански футболист - аз съм балканец. Тук съм роден, тук съм израснал, манталитетът ми е сходен с българския. Не ми беше трудно да вляза в час, както се вика. Честно казано, след първия месец в София се почувствах българин.
Играл си във време, в което можеха да присъстват само по трима чужденци. Били се колектив, нямало е групички. Наистина ли това това бе ключът към успехите, които постигнахте?
- Да, пак казвам, това са различни времена. Ние бяхме единни, бяхме приятели, излизахме заедно. Нямаше завист, нямаше интриги - неща, които в сегашно време много ги има. Нямаше и звезди, всеки знаеше къде се намира и какво трябва да направи.
Един от играчите, с които бе съотборник - Станислав Генчев - впоследствие направи добра кариера и сега се развива успешно в треньорството. Как ще коментираш развитието му и какво е твоето мнение за неговата мениджърска кариера?
- Левски е голяма хапка, няма какво да се лъжем. Станислав Генчев беше един прекрасен и добър човек. Но не успя да направи това, което искаше. Не му и дадоха време, за да осъществи това, което е намислил. Нямаше късмет в Ботев Пловдив преди Левски, сега предстои да видим какво ще направи. В Локомотив София вече показа, че може да се разчита на него и има треньорски умения.
Да се върнем към миналото. Ти беше част от един отбор на Партизан, който изнася много играчи за чужбина. Допълнително бе и по време на война. Какво смяташ, че беше тогава в отбора, как изглеждаше съблекалнята през 90-те години?
- Ние бяхме почти набори - от '71 до '75. Бяхме другари, бяхме единни, много хубав колектив беше. Имаше и момчета, пак казвам, трима-четирима от юношите бяха по-малки от нас. През цялото време, в което бях - четири години и половина - бяхме като едно семейство.
Кой е най-добрият играч, с когото си играл в Партизан?
- Имаше много, Драган Чирич така беше най-виртуозен. Той после игра и в Барселона. След него Саша Илич - бивш треньор на ЦСКА - той беше на 17 г., като дойдох в отбора.
В днешния ден се заговори за интерес от страна на Партизан към Илич. Какво си спомняш него, какъв беше той като футболист?
- Той беше много добро момче. Имаше един период – може би година, година и нещо, бхяме много близки и излизахме. Много добро и тихо момче, както и добър играч.
Тръгваш от място, което е обхванато от криза през 90-те години. Навършват се скоро и 27 г. от акта, който се случи в Белград. Какво си спомняш оттогава, кой е най-тежкият урок, който ти даде?
- Още като дете си мечтаех за един местен отбор. Амбицията ми не беше чак толкова висока и не очаквах, че ще направя кариерата, която направих. Моя мечта беше например да играя за Велес Мостар, който е на 30-40 километра от родния ми град (Невесине, Република Сръбска - бел.ред). Но някой ме е видял, тогава нямаше интернет, мениджъри, не знам кой е бил.
Никой не си дава сметка колко трудно е да излезеш от такъв малък град. Аз влезнах в казарма 1991 г., войната започна 1992 г. Даже участвах 6 месеца. Между отиването ми в Партизан и войната минаха само три години, така че нека хората си правят сметка.
Един по общ въпрос - какво би казал на Предраг Пажин от Невесине тогава. Какво ще да му кажеш, ако можеше?
- Бъди себе си. Аз винаги съм бил такъв, какъвто съм сега. Нека да остане себе си.
Автор: Кристиян Недев
ТОЧНО ПОПАДЕНИЕ
виж всички
