Ексклузивно пред SportLive: Босненецът с българско сърце, който накара синята общност да скандира името му: Нужна е още много работа в Левски

Малко чужденци могат да се наложат толкова трайно в българското първенство, а още по-малко могат да накарат трибуните да скандират името му с пълно гърло. Такъв бе случаят с бившия играч на Левски и шампион на Първа лига Предраг Пажин, който се съгласи да даде ексклузивно интервю пред Sportlive.bg и Actualno.com.

Роденият в Босна и Херцеговина централен защитник остана на стадион "Георги Аспарухов" едва един сезон, но наследството, което остави, е сравнимо с малко чуждестранни играчи. Пажин успя да запише 43 мача, в които отбелязва три попадения. По-късно защитава цветовете на Спартак Плевен, където работи с една от най-големите легенди на "сините" - Иван Вуцов.

Освен това е играл за грандове като Партизан, Шахтьор Донецк, както и китайските Луненг и Бейджин Гуан и турския Коджаелиспор. През 2000 г. получава българско гражданство и записва общо 32 мача с националната фланелка, включително и по време на Европейското първенство през 2004 г.

Още: Български тим отказа милионите на Бостанджиев в Левски - тръшнаха вратата

Предраг Пажин ексклузивно пред Sportlive.bg и Actualno.com

Първо, здравей, как си? 

- Добре съм, стандартно.

Не изпускай важна новина в света на българския футбол – последвай ни във Viber за най-актуалната информация, последни резултати и топ анализи!

Как върви работата, как върви бизнеса, от който си част?

- Добре, не се оплаквам. Върви добре.

На първо място искам да те поздравя за титлата на Левски. Честита титла на всички левскари, аз се причислявам към тази общност. Трудна ли беше тя? Преди 24 месеца каза, че Левски не разполага с кадри. Има ли ги вече, има ли кой да донесе успехите?

- Когато сме станали шампиони, значи нещата вървят напред. Има още какво да се желае, не е топ ниво. В сравнение с последните 17 г. голяма разлика има вече.

- Кой от Левски в момента ти прави най-голямо впечатление и кой всъщност напомня на играч от онова поколение, от което беше част ти?

-  Виж сега, по мое време и сега футбола е много различен. Различна е и схемата на игра, и хората са различни. Така че много трудно се сравнява моето поколение с това, но тази година Евертон Бала и Майкон направиха най-голямо впечатление.

Как оценяваш работата на Хулио Веласкес през последната година? Има ли прилики с това, което беше под ръководството на Любко Петрович, когато ти беше?

- Виж сега, не трябва да си голям философ, щом си станал шампион на една държава и си чужденец, значи си вършиш работата перфектно. Излишно е да се говори какво е направил Веласкес за Левски. Показа и качества, малко хората бяха скептични, но на човека това му е системата на работа. Имам предвид, че направи много експерименти със състава и т.н. Но той накрая оправда това нещо, което е правил.

Хулио е повече мотиватор, но пък е от друга школа. Люпко е човек, който е от старата школа, носител на КЕШ и т.н. Има ли прилика между двамата?

- Няма прилика. Той (Люпко Петрович, бел.ред.) е старото поколение треньори. Пак казвам, че футболът се разви много и няма нищо общо с преди време. Но общото е, че и двамата станаха шампиони с Левски. Люпко като беше дошъл, мисля, че не бяха ставали шампиони пет години подред. Преди Веласкес малко повече Левски не бе ставал.

Способен ли е Левски отново да направи един европейски подвиг както беше преди повече от 10 години. Сега с тази селекция, която започна - подписването с Рейналдо и Давид Кусо и третия сигурен, в лицето на алжирски дефанзивен халф.

- Има сили, разбира се. Но ще трябва да има попълнения, все пак. Пак казвам, че Левски напредна много, но не е на топ ниво, за да се конкурира с водещи европейски отбори.

Жребият противопоставя няколко отбора, включително Кайрат от Казахстан, който направи голям подвиг в Шампионска лига миналия сезон. Също сред тях е Пертокуб от Молдова. Има ли реален шанс Левски да продължи по-напред в турнира, или е по-удачно да се преследва класиране в трофей като Лига Европа?

- Винаги има шанс, трябва селекция да се направи. Няма вече слаби отбори в Европа, всички вървят нагоре, но и Левски има шанс. Но трябва доста работа.

Организацията при "сините" е нещо безапелационно. Има доста обединение в общността. Според теб, клишето за 12-ия играч може ли да се използва до крайна степен. Има ли я единността като при ЦСКА например?

- Не мога точно да кажа, аз съм доста далеч от отбора и от стадиона. Дори да има обединение защо трябва да има разединение. Защо трябва да са обединени само когато Левски печели и прави хубави неща. В нашето поколение нямаше такова нещо, всички бяхме обединени и беше много по-различно. Много ми е, да не кажа тъпо, че виждам стадиона на обединени фракции. Дано наистина стадиона диша като един!

С идването на новия собственик Атанас Бостанджиев, започнаха големи заявки - нов стадион, нова детско-юношеска школа и подобрена инфраструктура. Според теб, ще има ли "производство на таланти" вече?

- Основата на един отбор е условията за тренировки. Основното нещо е Левски да има нов стадион, нова детско-юношеска школа, която всяка година да изважда по двама-трима. Когато играх в Партизан например всяка година по две-три момчета излизаха за първия отбор.

Очаквайте продължение!

Автор: Кристиян Недев

Още: Изпитаната рецепта на Левски: На път ли е нов скъп дар от футболния извор на сините"?