Левски разби мита за недосегаемия Лудогорец

Футболът не е честна игра. Футболът е свръхчестна игра. И когато няколко пъти съдбата открито те е подкрепя с голове буквално в последните минути, които впоследствие са те направили "национална кауза", трябва винаги да си готов да изпиеш горчивата чаша в също толкова неподходящ момент. И когато Аниете я ритне в твоята врата феноменално, трябва да си припомниш как по същия начин Вандерсон и Данчо Минев са те качили в рая.

Няма нищо случайно, че на зеления вундертим, който в последните четири години обезсмисли думата съперничество, лошите монети се случват точно на "Герена". Точно на "Герена" съществува нещо, което в Разград никога няма да се случи. На "Герена" има велика публика. И тази публика не отива просто на мач, тя отива, за да усети важна част от смисъла на своя живот. А най-хубавото в живота на синия фен е, когато отборът му долу на терена твори история. Когато се случват прекрасни неща. като този фамозен гол на Аниете в последната минута на мача. Гол, който осмисля проваления сезон и резила със седмото място. Гол, който доказва, че там, където е имало футбол сто години, ще има спектакъл, драма и нови величествени спомени.

Естествено, че победата на Левски бе повече от заслужена и като игрови почерк. Отборът стоя като равен с равен, не се огъна, консумира удари, но той нанесе удар. Последният бе решаващ. Победата е и заради ирационалния порив, но и заради правилната концепция на Стойчо Стоев.

Задължително трябва да се отдаде дължимото на този скромен труженик. Този успех е една трета на публиката, една трета на играчите и една трета на Стойчо Стоев. Точно в този мач срещу отбор, участвал в групите на Шампионската лига, Стойчо доказа, че е можещ специалист, много по-можещ от онзи от отсрещната скамейка. Той доказа, че е способен да гради концепция и в думите му няма нищо случайно. когато Стойчо каже, че това или онова не е наред в играта, може да му се вярва на 100 процента. Както може да му се вярва, че има напредък. Той е видим. И още по-ценен, защото Стоев не играе в първата шестица и не си сверява часовника с най-добрите. Той изкова този голям успех с мачове срещу Хасково и Марек. В тях той подготви тима за големия успех срещу единственото безспорно мерило за класа в България. Изгради титулярен състав, отстрани главните слабости, намери правилните места на отделните играчи. Стоев вече има отбор, с който през следващия сезон може да атакува челото в класирането. И заслугата е само негова. Защото Левски победи Лудогорец и през есента, но между двата успеха има космическо отстояние.

Лудогорец не бе дошъл да губи в столицата. Веднъж вече им се случи през пролетта на 2013 г., но тогава имаше последен кръг в първенството. Сега загубата се оказа фатална. Купата, естествено, не е първа грижа на Лудогорец, но самият крах е симптом за сериозни трусове. И в този важен мач Лудогорец игра без треньор. Без човек до тъча, който да ръководи действията на играчите.

Лудогорец в момента е в насипно състояние. Футболистите са на ниво, но играта никаква я няма. Всичко опасно идва от индивидуални прояви, а не от колективен почерк. Онзи Лудогорец на Ивайло Петев и Стойчо Стоев сякаш е изтрит, в целия мач с Левски нито веднъж "зелените" не успяха да налеят от защита в нападение по техния си фирмен начин. С много подавания и пълен контрол върху ситуацията. Всичко при тях се сведе до заритвания на топката и до индивидуални изригвания. Играта просто отсъства. И в Разград едва ли дълго могат да си правят оглушки, защото идва нова европейска кампания.

В духа на всичко, което съм писал през годините, заявявам, че гостите бяха ощетени от едно съдийдко отсъждане. Голът на Марселиньо бе редовен, а решението на Ивайло Стоянов - смехотворно. По дефиниция това неправилно отсъждане реши двубоя. След подобна съдийска грешка Лудогорец загуби трите точки в "Надежда". Явно съдиите грешно са разбрали призива да свирят безпристрастно по повод обвиненията, че винаги го правят в полза на силните на деня. Не, не трябва да ощетяват Лудогорец, а просто да свирят по правилата. Защото и в двата случая футболът губи.

Но дори и Левски да беше загубил, нямаше да се промени и ред от горенаписаното! Левски изстрада и заслужи този дълго чакан триумф.