Левски през 2017 година: Много трудности и малко постигнати цели

И вече изминалата 2017-а година не може да премине в списъка с успешните за Левски. Поредна година на върхове и спадове в представянето на тима, както и на управленско ниво.

Годината за „сините” започна с новината, че собственикът Спас Русев мисли да се откаже от отбора и ще предаде акциите си на феновете. Именно тогава и се породи напрежение между боса и привържениците, които бяха настръхнали срещи неспазените обещания на Русев и липсата на дела.  На така чаканото Общо събрание на тима обаче бизнесменът не даде своите акции, а като че ли е феновете вече не ги искаха така силно, както в началото. В крайна сметка в края на февруари започнаха първите информации в медиите и индикации, че  Русев ще остане и няма никакво намерение да си тръгва. Това обаче далеч не бе така за тогавашния наставник и легендарен играч на „сините” Елин Топузаков. Недоволен от представянето на отбора, както и от това, че не чувства подкрепа в лицето на ръководството, Топчо напусна „Герена”. И така, за сетен път въртележката в Левски се завъртя. За негов заместник бе назначен Николай Митов, а както повечето от вас знаят и „този съюз” не бе с хубав край. Началото бе добро – победа над ЦСКА, но в края на сезона на „Герена ” останаха с празни ръце. „Сините” завършиха на трето място в класирането, но подари неигрови причини, трябваше да преминат през бараж, за са си осигурят място в европейските турнири.

Един толкова мъчен бараж, който повечето фенове на тима със сигурност искат да забравят. Макар много трудно и с дузпи, Левски извоюва правото си да играе в Лига Европа. Отборът отпадна от Хайдук (Сплит) във втория квалификационен кръг, а представянето вече в новия сезон на първенството им започна меко казано необнадеждаващо. До август месец Левски все още нямаше две поредни победи! 

Точно измежду всички тези събития Спас Русев вече бе взел решение сериозно да се занимава с тима и да го превърне в европейски. Може да не спази всички обещания по конструкцията на стадиона, но при лятната селекция лично се зае и постара. Бяха привлечени имена като миналият през Манчестър Юнайтед  Габриел Обертан и юношата на Барселона Жорди Гомес. Бяха върнати и доста „сини” юноши, които да се редом до доказаните имена.  С тези попълнения бе върната надежда за постигането на нещо стойностно, особено след като основни играчи като Мехди Бурабия и Божидар Краев си тръгнаха. 

Малко по-малко и оптимизмът във феновете започна да се връща. Липсваше само опитен треньор, който да успее да превърне всички тези играчи в отбор. Стигна се до там, че две доказани имена като Авраам Грант и Делио Роси да идват лично в София, за да преговорят. Нещо, което само допреди година би звучало напълно нелогично. Няма как да не се признае. В крайна сметка „победителят” от това съперничество излезе Делио Роси. И аргументите затова, смея да твърдя бяха доста логични. Докато Грант е свикнал да бъде по-скоро мениджър, както по английските терени, то Роси иска да ръководи всяка една част от тренировъчния процес. Не просто да гледа отстрани. Италианският специалист дебютира с победа срещу Дунав на „Герена”.  Както по принцип става в България и Първа лига, еуфорията бързо отмина и Делио срещна първите критици и врагове тук, които го упрекват в прекалено защитна и неатрактивна игра на възпитаниците му.

 За краткото време, което имаше италианецът подобри защитата им и отборът има 15 сухи мрежи. Истинският тест за наставника тепърва предстои. Най-накрая той ще може да води подготовката на тима, на която ще наложи своите виждания и даде указанията си. Това също ще бъде нещо за ново за Роси, тъй като досега не му се е налагало да води зимна подготовка. Със сигурност предстои един тежък и дълъг път за „сините”. Път, който не малко от феновете очакват да започне поне от спечелване на Купата още този сезон. Все пак, най-важното е да намерят едно постоянство както в играта, така и при тези, които го ръководят.  А това означава, че ръководните фактори трябва да са готови наистина да гласуват пълно доверие на Делио Роси, защото Левски рискува за пореден път да се озове в добре позната ситуация. С поредната доза нови играчи и поредният нов треньор, който да започне всичко отначало.