Коловати: Всичко в "Левски" е тъмна Индия

Бившият футболист на Левски Илиян Стоянов даде интервю за „Канал 3”. В него Коловати говори за представянето на "сините" от началото на сезона, налагане­то на юноши и постоянните оправдания на ръководство­то. Той коментира и смяна­та на властта на "Герена", както и напускането на Тодор Бат­ков. 38-годишният Стоянов взе отношение и около изваждането на ЦСКА от "А" гру­па. От вчера той е в София за няколко дни с млад японски талант, който тренира в школата ДИТ.

- Илияне, как ти се вижда представянето на Левски от началото на сезона?

- Това е една тема, по коя­то много не искам да говоря, защото хората на „Герена" се обиждат, когато им кажат истината. В началото на сезона се твърдеше, че уж са се намерили пари, селекцията върви и така нататък, но и там всичко е тъмна Индия. Трима човека уж финансират, има пари, пък няма пари, рабо­тата е много объркана. Откъм спортно-техническа гледна точка смятам, че осем точки са прекалено малко, за­щото "Левски" има потенциал.

- Могат ли младите играчи, на които Стойчо Стоев за­лага, да отговорят на очак­ванията?

- Абсолютно. С тези футбо­листи трябва да се подходи по съвсем различен начин. Не може един-два мача да са изиг­рали добре и на следващия ка­то играят малко по-слабо, да ги забиеш на пейката. По този начин ги убиваш. С децата, младите футболис­ти трябва да се действа по друг начин, защото тепърва навлизат в професионалния футбол. Само оправдания - ня­маме крила. Не знам от колко месеца вече слушаме тези не­ща. Това за мен са пълни глу­пости. "Левски" има потенциал и много добри футболисти. Просто трябва да се работи повече и да не се оплакват, за­щото след всеки мач само то­ва се прави.

- Толкова ли е трудно Левс­ки да върви както трябва?

Хареса ли ви тази новина? Не пропускайте важните новини за деня в българския футбол – последвайте специалния ни канал във Viber ТУК!

- Не е трудно изобщо. Ло­шото е, че... Знаем оправдани­ята им сега - няма пари. Със си­гурност обаче финансирането на други отбори е в пъти по-малко. Говоря за тимове, кои­то в момента са с равни точки с "Левски". Например Монта­на има хубав състав, Пирин съ­що, макар че са последни в класирането. Стига да знаеш как може да направиш добър от­бор и с малко пари.

- Тодор Батков напусна Левски, след като дълги годи­ни бе начело. Какъв е твоят коментар за неговото уп­равление?

- Когато Батков пое клуба, отборът беше много добре - печелехме шампионски тит­ли, взимахме и купи. По време­то на Мъри и Наско собстве­никът въобще не се мешаше във футболните дела. Финансираше "Левски", без много да дава интервюта и така на­татък. След тяхното осво­бождаване Батков излезе на първа линия, започна да разби­ра от футбол и да говори за всички. Приближени негови хо­ра, мениджъри и агенти му из­точваха парите с трансфери, които не бяха за "Левски". Прос­то човекът не разбираше много от играта и хората, на които имаше доверие, го ог­рабиха. Това е истината. До­като бяха Мъри и Наско там, не го виждахте по телевизия­та, но след това се започнаха интервюта, разбори на мачо­ве. Иначе като човек не е лош, много е добър. Имал съм срещи с него, приятели сме. Той е много добър човек, вина­ги ще обърне внимание на все­ки и ако може, ще помогне. Ло­шото е, че хората, които го съветваха, му изя­доха главата.

- В момента ЦСКА не е в "А" група, а вместо това играе с бившия ти клуб Велбъжд (Кюстендил) при аматьорите...

- Жалко е за българския фут­бол, че ЦСКА и Локомотив (София) не са в "А" група. Просто я няма тази интрига. Все пак феновете и на "сините", и на "червени­те" чакат с нетърпение дер­битата. Не че ми липсва ЦСКА, но стават по-интерес­ни мачове. В крайна сметка това е най-голямото дерби на България, без да обиждам пловдивските Локо и "Ботев".

- Как си обясняваш, че може да се допусне клуб с такова значение за българския фут­бол да стигне до това деред­же?

- Това се получава от хората, които управляват клуба. Не може толкова дълги години да не са плащани данъци. Но не само ЦСКА е виновен. Повечето отбори не си плащат данъците, не са прозрачни и всичко е на черно. Не се знае какво се прави, как се управ­лява и как се финансира. Виждате в една Румъния за какво става въпрос. Когато има ко­рупция, хората отиват в зат­вора, защото такива са зако­ните. В България също има за­кони, но не се спазват.

- Би ли подпомогнал Велбъжд със средства или съвети?

- Със съвети бих помогнал, но никой не ме е търсил. Няма как и да им давам някакви на­соки, тъй като не живея в Бъл­гария. Общината помага на футбола и спорта в Кюстен­дил, но трябва още. Най-вече за да се направи базата и да могат децата да тренират. В момента липсват тези не­ща. Вярно, времената са теж­ки, но в града има много бизнесмени, които не дават пари. От една страна, ги оп­равдавам, защото не всеки ис­ка да си хвърли средствата в една бездънна каца. Откакто отборът отиде във "В" група, няма никакво развитие или план за работа. Ако някой иска да се намерят спонсори, които да дават па­ри, трябва да бъде изготвена стратегия. За мен обаче не­щата в Кюстендил вървят ден за ден. Това е много жалко. През 90-те и началото на но­вия век Велбъжд направи фу­рор в елита, но винаги е бил отбор от по-ниско ниво. Как­вото и да говорим, хората идваха на стадиона. Имаше по 20 хиляди на дербито с Марек (Дупница). Спомням си, когато съм ходил на мачове с баща ми във "В" група, стадионът се пълне­ше, да не говорим какво ста­ваше в "А". Но лошо се управля­ват клубовете.

- Разкажи повече как про­тича в момента животът ти, след като приключи ак­тивната си кариера.

- Избрах по-трудния път да остана да живея в държава ка­то Япония. Ако се бях върнал тук, щях да съм много добре - щях да си направя една школа, да си живуркам и да си изкарам лицензите. Но реших да се боря с друга култура и да оставя бъл­гарска следа. От 2-3 години направих клуб, който от годи­на и половина е регистриран и играе в първенствата на Япония. Имам около 58-60 де­ца, които са разделени в че­тири групи. Засега вървим добре. Работя сам, тъй като нямам помощници, но не се оплаквам. Има само двама чо­века, които ми помагат с до­кументацията. Дал съм пари­те, които съм изкарал от футбола, за тази школа. Мно­го по-лесно можеха да станат нещата в България. Близо половин година не ми позволява­ха да си направя клуб, въпреки че ме познаваха. Пречеха ми тимове, за да не им взимам деца. Но винаги съм вървял с главата напред и искам да се боря докрай.

- Как японсдката култура промени Илиян Сто­янов?

- Вече съм на 38 години и съм съвсем различен от това, което бях в България. Много от нещата, които съм правил като футболист, са смешни и трагични. Например избухва­нията ми. Свикнах на живот, който е уреден и знаеш какво правиш. Няма ги тези интри­ги, злобата и затова съм по-спокоен. Аз не разчитам на късмет или да се моля на няко­го. Трябва работа, за да успе­еш.