Братя Цоневи намекнаха за шампионска титла, ако нещата в Левски се получат

Радослав и Борислав Цоневи бяха гости в предаването "Код Спорт" по ТВ+ и отговориха на множество въпроси, свързани с завръщането им в Левски, дългия процес на възстановяване от контузиите, за първите си стъпки във футбола и като цяло за ситуацията в "синия" клуб:

- Приветстваме на арената на „Код Спорт“ двама водещи футболисти на Левски – Борислав и Радослав Цоневи! Здравейте и как сте след края на сезона?

Борислав: Благодаря, добре! Вече всичко е наред. Чувстваме се по-добре след контузиите, но за съжаление сезонът свърши и сега гледаме напред към следващия.

Радослав: И аз съм добре, благодаря!

- Защо решихте да се завърнете в Левски и то в критичен за „сините“ момент?

Радослав: Винаги сме следели Левски и си го обичаме този отбор, още от малки сме тук. Дойде предложението към двамата миналото лято. Имах трудности с ръководството на моя отбор в Италия, имаше известни проблеми там. Въпреки че имах договор за още една година и можех да остана, имах много голямо желание да се завърна в Левски и да помогна на тима, тъй като моментът беше труден за всички. Борислав: Аз бях свободен и също избрах да помогна в този труден момент и да се събера с Ради заедно да играем. В началото се получи за доста кратко, но сега имахме възможност да поиграем. Надявам се и за следващата година да е така.

Не изпускай важна новина в света на българския футбол – последвай ни във Viber за най-актуалната информация, последни резултати и топ анализи!

- Кой бе човекът, който успя да ви убеди да облечете отново екипа на „сините“?

Радослав: Обади ни се треньорът, който беше тогава, Георги Тодоров. Искаше да се съберем и да се върнем да играем отново заедно. Но като цяло и двамата имахме много голямо желание.

- Кое беше най-голямото ви притеснение през този сезон от гледна точка на това, че започвахте в нов отбор, имаше финансови проблеми?

Борислав: Когато играеш за любимия ти отбор, аз лично нямах притеснения. Гледах да помогна максимално на отбора в спортната част. Другите неща от финансова гледна точка не бяха приятни, но никога не съм имал притеснения и не съм се замислял.

- Ради, каква беше атмосферата в съблекалнята?

Радослав: Със сигурност имаше моменти, в които беше тягостна и нямаше настроение, но по-опитните футболисти ни помагаха, а и ние все пак имаме някакъв опит. Гледахме да вдигаме настроението на отбора, с позитивни приказки и емоция да нормализираме нещата.

- Боби, изчезнаха ли усмивките в съблекалнята у съотборниците ви след този тежък сезон?

Борислав: В последните шест мача направихме доста победи и точки. Беше позитивно, но преди това имаше малко негативни емоции и проблеми. Но се радвам, че накрая всичко свърши окей.

- Боби, какво искаше да кажеш с думите „още съм жив‘?

Борислав: Мисля, че беше на една от тренировките. Просто когато си с такава травма като нашата с Ради, а мен ми е вече за трети път, който е изпитал това нещо, може да ме разбере най-добре. Реално един месец си с патерици и не можеш да се движиш. За нас е доста трудно. Точно това съм имал предвид, когато започнах да тренирам и да играя, че вече съм жив!

- Ради, какво е чувството да си седем месеца извън терена? Как се преодолява подобно разочарование?

Радослав: Доста трудно беше, най-вече в началото, както каза и Боби, бяхме един месец с патерици и след това трудно се движехме. Нямаше голяма възможност да тренираме, както преди и това много ни тежеше в началото. В следващите месеци започнахме да увеличаваме натоварванията и нещата бяха по-добре, но като цяло в началото беше много трудно.

- Кой от съотборниците ви беше най-близо до вас? Кой ви подкрепяше в тези трудни моменти?

Борислав: Няколко човека. Няма как да си толкова близък с всички, но примерно Валери Божинов, Матео, Ники Михайлов, Мартин Райнов, по-опитните българи постоянно са с нас и имахме контакт, когато бяхме контузени. Затова мога само да им благодаря!

- Каква е ролята на Николай Михайлов и Валери Божинов в Левски?

Радослав: Те са футболисти с много голям опит, доста помагат на отбора. В много трудни моменти през годината показаха характер. Показаха, че натрупаният опит им е помогнал и са разбрали в тези моменти как трябва да се постъпва. Като цяло помагат и са пример в съблекалнята и извън нея.

- Как приемахте загубите на отбора, гледайки мачовете отстрани?

Борислав: Доста неприятно беше. А за нас още по-гадно, тъй като реално си футболист на този отбор и можеш да помогнеш, но си контузен и не се получава. Беше доста трудно, но преминахме тези неща и се радвам, че вече всичко е зад гърба ни.

- Наско Сираков обяви новина, която феновете чакаха дълго време – нов собственик с финансови възможности, които да сложат край на кризата. Кое според вас трябва първо да се направи, за да може Левски да се върне там, където му е мястото?

Радослав: Аз не мога да кажа кое точно трябва да се направи. Президентът г-н Сираков знае най-добре. Надявам се от финансова гледна точка нещата да се изчистят, да са малко по-нормални. На пръв поглед, знаете, че това е най-важното нещо в момента. А от спортна гледна точка, ние, футболистите ще даваме, както и преди, максимума и най-доброто от нас, за да играем добре на терена.

- Има един въпрос, който вълнува „синята“ общност и той е кога Левски отново ще триумфира с купа? Сигурен съм, че това и на вас ви тежи…

Радослав: Да, със сигурност тежи не само на нас, но и на всички фенове. Ние най-много искаме да триумфираме с този отбор, защото това е любимият ни тим, отборът на сърцата ни. Ако триумфираме с Левски, това ще е най-големият ни успех.

- Боби, каква реална цел сте си поставили с екипа на „сините“?

Борислав: В момента не може да се каже, тъй като тази година беше доста трудна, но ако нещата се нормализират и се получат по този начин, по който са казани в последните седмици, защо да не станем шампиони!

- Как се отнасяте към младите таланти на Левски, които търсят своето място в титулярния състав?

Радослав: Гледаме да ги подкрепяме, да им помагаме с каквото можем. В някои ситуации дори може да ги критикуваме, защото все пак и те имат някакви грешки, които трябва да изчистват. Но като цяло сме доста доволни от това, което направиха този сезон. Виждате, че много от младите футболисти решиха някои мачове и има доста голямо бъдеще в тях.

- Боби, приемат ли критика по-младите футболисти на Левски?

Борислав: Зависи си от характера. Някои приемат по-лесно, други - по-трудно и се сърдят, но трябва да се мине през тези неща. Това само може да ги кали, да ги направи по-силни и по-добри футболисти.

- Разкажете ни как попаднахте в школата на Пирин (Благоевград). Кой забеляза таланта ви и въобще как се ориентирахте към футбола?

Радослав: От малки играехме футбол в училищата в Благоевград, ние сме си оттам. След това се записахме в школата на Пирин (Благоевград) и оттам тръгна всичко.

- Кой ви заведе?

Радослав: Баща ни, от малки той се грижи за нас, постоянно е до нас. Тук е моментът да му благодаря за подкрепата. Той е човекът с най-голяма заслуга в момента да сме на това място!

- Боби, колко години изкарахте в школата на Пирин и как стана преминаването ви в „синия“ клуб?

Борислав: Шест години, от 8 до 14-годишна възраст. След това дойдохме на „Герена“. Г-н Даниел Боримиров се обади на баща ни да разговарят, нещата се случиха доста бързо и така дойдохме в школата на Левски.

- Вие бяхте ли склонни?

Радослав: Разбира се!

- На кой голям футболист искахте да приличате, когато стартирахте вашата кариера?

Радослав: Бях на 7-годишна възраст, когато Реал (Мадрид) и Байер (Леверкузен) играха финал в Шампионска лига през 2002 г. Видях гола на Зидан и оттогава той ме запали, станах привърженик на Реал и негов фен. На него съм подражавал в ранна детска възраст.

Борислав: Аз харесвах много Роналдиньо и Ривалдо, когато играеха в националния отбор на Бразилия и в Барселона. Те са хората, които най-много ми харесваха по това време.

- Заедно ли гледате „Ел Класико“?

Двамата: Да!

- Спокойни ли сте или има спорове?

Радослав: Е, има спорове, разбира се.

- Успешни ли бяха за вас петте години от 2011 до 2016 г. на „Герена“? 

Борислав: Мисля, че да, тъй като понякога като не ти се получават някои неща и имаш трудности, означава, че си станал по-добър футболист или по-добър човек. Откъм резултати не ни бяха най-добрите години, но може би израснахме тук и се изградихме като характери и като хора.

Радослав: Да, въпреки че от 2011 до 2016 г. не бяхме само в първия отбор, а в юношеските гарнитури спечелихме доста купи и бяхме шампиони. Така че мога да кажа, че са били успешни.

- Защо се стигна до раздяла със „сините“ и как приехте този факт?

Борислав: Като цяло не ни беше много приятно, тъй като тук си бяхме свикнали. Седем години преди това бяхме тук и си го чувстваме като у дома. Но може би характерът ни, да се покажем на друго място и отново да ни оценят беше водещо и не съжалявам, че така стана.

- Ради, разкажи ни за италианския си период – какво те впечатли в Лече и как прие това предизвикателство?

Радослав: Беше трудно в началото, докато науча езика, докато свикна, но след това ме приеха добре в отбора съотборниците. Доста неща научих, освен езика. Като цяло футболът е доста по-различен там. Играх с много добри футболисти, имах честта да работя с доста добри треньори, които са играли много голям футбол.

- На 16 години и двамата правите дебют в мъжкия отбор на „сините“ – кои бяха мачовете, какво си спомняте, имаше ли притеснения?

Борислав: Да, имаше притеснения, със сигурност. Спомням си мача с Монтана, когато дебютирахме, но около нас футболистите, не че в момента няма такива, но като цяло отборът на Левски беше доста добър тогава с доста силни индивидуалности. Може би те ни помагаха да се представяме и ние по-добре, да сме по-спокойни.

Радослав: Да, заедно в един мач дебютирахме с Боби. Доста хубав момент! Това, което каза Боби, е много вярно, че всички футболисти бяха на много високо ниво и покрай тях беше по-лесно.

- Знаете, че когато си млад, ставаш симпатичен на някои от по-старите футболисти и те пазят от шегите на другите. Под чие крило бяхте тогава?

Борислав: Аз си спомням, че Христо Йовов и Владимир Гаджев бяха хората, които най-много ни подкрепяха и се държаха добре с нас. Със сигурност и останалите футболисти, но те са имената, които бяха най-много до нас.

- Боби, с екипа на Берое си се изправял срещу Левски. Какво си казваше, когато излизаше на любимия стадион срещу любимия отбор и срещу твоите бивши съотборници?

Борислав: Чувството беше по-специално, със сигурност. Когато си професионалист и играеш всеки уикенд за победа и да гониш класиране, малко се изменят тези специални моменти, но със сигурност беше по-различно.

- Как оценяваш престоя си в Берое?

Борислав: Мисля, че добре се получи с г-н Александър Томаш, когато ни беше треньор година и половина или две. Отборът вървеше доста добре и като организация беше на много добро ниво.

- Ради, не съжаляваш ли, че си тръгна от Лече, от италианския футбол? Хората общо взето мечтаят да са в едно от топ първенствата на Европа…

Радослав: Не съжалявам, защото имах много голямо желание да дойда тук, да покажа, че съм се развил, че съм добър футболист и мога да помагам, да играя основна роля в този отбор. Не съжалявам за нищо, защото тези негативни емоции не искам да влияят по никакъв начин. Но един ден бих искал да се върна отново там. Серия А е едно от най-добрите първенства в Европа.

- Тежко ли ви е, когато сте разделени?

Борислав: По принцип, когато бяхме разделени, аз в Хърватия, а той в Италия, или когато бях в Берое, се чувахме постоянно. В момента толкова са напреднали мрежите, че постоянно може да си в контакт, дори и на видео, не е като преди години да си забравим лицата.

- По колко пъти се чувате на ден, когато не играете в един и същи отбор?

Радослав: Постоянно. Особено ако имаме мачове, тренировки или има нещо за коментиране, по десет пъти на ден сме се чували.

- Боби, какво ще ни разкажеш за Хърватия, за футбола там? Кое ти допадна и с кое не можа да свикнеш?

Борислав: Ние говорим, че манталитетът ни е като техния, но със сърбите сме по-близки, а хърватите са малко по-странни. Те са повече като немците, по са дисциплинирани, по-младите играчи са по-отдадени на футбола. Като цяло това е разликата според мен. Чисто организационно и като условия не е нещо по-различно от нашето.

- Всеки футболист има мачове, които никога не забравя – кои са вашите?

Радослав: Първият мач, за който се сещам веднага е този с ЦСКА, в който вкарах първия си гол за Левски. Следващият е, когато се контузих миналата година и сега отново, когато се завърнах след седем месеца в игра.

Борислав: Първият ми мач, за който се сетих беше полуфиналът с Лудогорец. Мисля, че беше през 2016 г. Със Стойчо Стоев победихме Лудогорец в последната минута и отидохме на финал. Също тази година, когато победихме ЦСКА 1948 с 3:0, точно преди да се контузим с Ради. Доста приятни моменти от срещата.

- Какво не знаят феновете на футбола за вас? Има ли нещо, което е останало скрито?

Борислав: Не знам, доста хора не ни познават. По-голямата част от левскарите знаят какви хора сме и какви момчета, тъй като ни следят по-изкъсо. Но феновете на другите отбори може би си мислят, че сме по-различни, тъй като на терена сме съвсем други и няма нищо общо с това в нормалния живот.

Радослав: На терена изглеждаме агресивни, арогантни, надменни и т.н., което до някаква степен е вярно, но мисля, че това помага на един футболист да играе добре, да се развива. Всичко идва от нашите мотивация, хъс, желание постоянно да сме номер 1 и да побеждаваме. Но извън терена сме си нормални момчета, скромни.