Легенда на Левски: Болно ми е! Хората ми казват, че сме станали за смях

Емил Спасов е един от най-големите футболисти, играли в Левски. На второ място в историята на клуба по изиграни мачове – 415 и със 110 гола за първенство, купа и евротурнири. Той е шампион с Левски 6 пъти (1974, 1977, 1979, 1984, 1985, 1988), носител на купата на България 5 пъти (1976, 1977, 1979, 1982 1984). Голмайстор на “А” група 1984 година с 19 гола. Шампион и носител на купата на Кипър с Омония (1989). Има 16 мача и 3 гола за националния отбор. Потърсихме го не само заради загубата и отпадането на Левски в Европа. Емил Спасов бе откровен и се впусна в дълъг разговор по доста теми.

- Господин Спасов, какво се случи с Левски срещу кипърския АЕК Ларнака?

-Вижте, разликата между футбола в Кипър през 80-те години и сега е изключително сериозна. Ние тогава ги учехме на футбол, сега те могат нас да ни учат. Видяхте в състава на АЕК Ларнака, че имаше 7 испанци, а в цялата група имаше само трима кипърци, които не помирисват терен. Тогава какво общо има този отбор с кипърския футбол?! Нека не се заблуждаваме, АЕК е доста приличен отбор – разбира се, не някакво страшилище, но според мен, защото гледах всички мачове до момента на българските отбори в Европа, беше най-силният съперник. По-силен и от Титоград, и от Осиек – категорично. Както и от Спартак Търнава и от Валур, с който игра Лудогорец. А в същото време Левски не беше готов за този мач. Само дореди 20-25 дни нашият тим беше на подготовка с 12 футболисти… Да не говорим, че в защита нямаме нито една резерва. Няма как да се постигнат успехи в Европа с неподготвен кадрово състав. Искам и друго да кажа – освен Каргас, няма нито един чист защитник от вчерашния състав. Ивайло Найденов е прекрасен халф, Нуно Рейш – също – вътрешен полузащитник, Горанов – е бившо ляво крило. Хубчев се опита, тъй като резултатът бе твърде негативен от първия мач, да бъде по-активен, да упражни преса в противниковата половина, да изнесе защитата, но не се получи. Просто отборът не е готов.

-Когато говорите за защитата на Левски, видяхте при един от головете на АЕК (Ларнака), как след балонно центриране, топката прелетя над всички играчи, македонецът бе на задната греда и реализира без проблеми…

-Казвам ви отново – една къща се гради от основите. Като нямаш вратар и защита, нищо не става. За да се комплектова една защитна линия е нужна много работа. Сега в тази зона играят футболисти, които не знаят как да застанат правилно при статични положения. Не можем да очакваме повече от тях.

-Защо тогава не бяха привлечени защитници?

-Това вече трябва да питате новото ръководство, но ние имаме нужда от футболисти на всички постове. За съжаление един от най-добрите ни футболисти – Давиде Мариани, които се разигра, беше продаден. И мисля, че няма как да го задържиш в такъв момент. Не може да го спреш, когато му дават в пъти повече пари на друго място. А и не може да му вдигнеш заплатата и да взима 50 хиляди евро! Какво става тогава в съблекалнята!? Целта на всички чужденци, които идват тук, е ясна – да се изявят в ЦСКА, Левски или Лудогорец, после някой да ги купи и да им даде по-висока заплата и това е.

-Как ще коментирате лятната селекция до момента? Петър Хубчев доста често говори по този въпрос.

-Петьо стартира убедително в шампионата, направи хубави мачове и срещу Ружомберок. Дали всичко това беше плод, че момчетата се хвърлиха на максимум или, че имаха и малко късмет, но бях приятно впечатлен. Аз познавам работата му, той е изключителен професионалист. Обаче… Хубчев няма избор в момента, това е, с което разполага. Ръководството освободи 12-13 футболисти, а последните двама-трима нови ги взеха в последната една седмица. Няма как да се получи сплав в отбора, като правиш покупки на парче. Между другото това е тенденция в Левски, откакто Мъри и Наско си тръгнаха. За тези 10-12 години са минали над 100 души през Герена. Ние на всеки 6 месеца правим по 5-10 промени! Това е немислимо. Е, няма как така да се получи отбор. Друг е въпросът какви футболисти се взимат и дали са качествени. Все пак има хора, които се занимават с тези въпроси. Но не мога да си обясня как в Берое, Локо Пд или Ботев Пловдив, взимат чужденци, които пасват идеално, а ние не можем да намерим нито един.

-Тук може да ви контрират, че все пак в последно време има и не лоши попадения – Обертан, Паулиньо, Мариани.

-Обертан, освен че взимаше много пари, нека си го кажем честно – за цялото това време колко гола вкара, че не се сещам? Все пак играе офанзивен полузащитник. Извинявайте, много, но…. 3-4 гола за сезон и половина. Станислав Костов вкара 20 гола миналия сезон, така че със сигурност има по-голям принос за победите на Левски. Някой може да ми се разсърди, но според мен Обертан не е завършен футболист. Играл съм нападател и мисля, че мога да преценя. Не може от десет удара, един път да уцели вратата. Така няма как да стане.

-Доста хора след загубата от АЕК Ларнака коментират играта на Райнов. Не за друго, а защото дълго време бе желан да бъде привлечен в Левски.

-Честно да ви кажа, и мен не ме впечатлява особено. Аз очаквах повече от него, но за съжаление се видя и вчера. Желанието му е голямо, опитва се – не знам дали се притеснява, но не е това, което очаквах.

-Вашето наблюдение от новия спортен директор Ивайло Петков? Сякаш остава в сянка към този момент.

-Нямам никакво впечатление от работата му, познавам го единствено като футболист. Той е от съвсем скоро в Левски, а и пък не желая да говоря. Явно клубът разчита да взима кадри, които са далече от Левски, хора, които не са играли – явно такива принципи имат всички ръководства в последните години. Не е тайна, че има хора, които са дали живота си за този клуб – не визирам себе си, и които могат да помогнат. Например Наско Сираков, Станимир Стоилов…

-Долавям тъга в изказването ви по тази тема?!

-Обидно ми е, защото съм израснал на този стадион и тренирам от 10-годишна възраст. Аз съм един от малкото, които съм от детенце в Левски, после имам над 500 мача, на 6 място съм по голове… вие всичко това го знаете. Болно ми е, че никой след 2004 година – дотогава бях директор на школата, не ме е питал и не ме е търсил. Вече 14 години съм в БФС и изпълнявам скаутска дейност. Нито веднъж от Левски не се обадиха да ме питат нещо – за съвет, за някой футболист или за нещо друго. Не казвам нищо на никого, никога не съм се молил, няма и да се моля, но го казвам, защото кой ли не мина през клуба през това време. Болно ми е не заради друго, а заради това, че отборът не върви. Всички ме спират по улицата и ми говорят за Левски – болно им е на хората. Ама как, защо не вървим, станахме за смях… И на мен ми е болно, но какво да направим?! Знаете пък обаче и какво е положението в клуба – имаше криза, излиза се трудно от нея, иска се време. Аз не обвинявам никого, знам, че е трудно, дори ужасно трудно да се работи в Левски, но трябва по някакъв начин да се излезе от кризата.

-Какво щеше да се случи, ако по ваше време бяхте загубили с общ резултат 0:7 от кипърски отбор?

-И ние сме губили, но тогава пак ви казвам – кипърските отбори не бяха това, което са сега. Нито пък турските. Да, ние паднахме от АЗ Алкмаар с 0:5, но тогава те бяха втори след Аякс и имаха доста сериозен отбор. Друго обаче се сещам – бях на 19 години и играхме с турския Ескишехирспор за Купата на УЕФА. Бихме ги два пъти, а аз в двата мача вкарах 4 гола. На 19 години! Сега може ли някой да се похвали с такова нещо? Нищо, че турският отбор тогава не беше гранд. После обаче отстранихме Дуисбург, после и Аякс и стигнахме 1/4-финала с Барселона, на който вкарах един от головете при победата с 5:4 в София.

-Вие сам се върнахте в спомените, а само преди няколко дни се простихме с Васил Методиев-Шпайдела. Какво помните от него?

-За мен той беше един от най-големите треньори за всички времена в България. И бе начело на един от най-добрите отбори на Левски. Само малшанс и пропусната от мен дузпа ни попречи да играем четвъртфинал за КЕШ, а след това защо не и полуфинал. Но тогава имаше и странични фактори – лъжи от страна на ръководството за премии, това всичко ни демотивира и не играхме на ниво. Наско Сираков хубаво каза – не използвахме докрай капацитета на Васил Методиев, не се допитвахме до него, не искахме съвети… А той можеше много да помогне.

-Всички говорят за прословутата му дисциплина.

-Аз също имах проблеми от това естество. В един момент си беше втълпил, че искам да го сменям. После нещата като потръгнаха и аз бях един от най-добре представящите се футболисти, ме повика и каза: “Извинявай, бях подведен от разни хора, излъгаха ме!”

-Поддържахте ли връзка с него в последните години?

-В последните – не. Но преди това се виждахме, ходехме си на гости доста често. Трябва да е било някъде 2000-2002 година, в период, в който Левски беше силен и печелеше титли. Един път Шпайдела ми каза – Емиле, Емиле… Като ги гледам тия футболисти сега как тренират, реших да си извадя тефтерите от едно време. Намерих ги в един кашон. Гледам какво сте тренирали, какво сте правили през седмицата и т.н. Абе, Емо как не сте ме пребили някъде!? И аз му отговорих – малко ви оставаше (смее се). Наистина при него имаше много бягане, много натоварвания. Тогава залитахме по руската система, следяхме какво прави Лобановски. Аз му казах на Шпайдела – ако ти сега поставиш това нещо като план на футболистите, считай, че всички ще се откажат на секундата. Говорили сме си много на тази тема. Ние обаче бяхме възпитани в друго поколение – поколение, което изпълнява, слуша, не се противи. Докато сега основният фактор, който движи футболистите, са парите и някои други нещица, които нямат нищо общо с футбола за съжаление. Кога някой от нас ще отиде и ще има проблем в заведение или ще стане скандал? Такива случаи се брояха на пръстите на едната ръка. Сега всички искат да са известни, да имат гаджета плеймейтки и това е.

-Къде е проблемът, какво не се получава, вие сте достатъчно опитен във футбола, работите и с подрастващи?

-Точно, защото имам наблюдения от доста години с подрастващите ще ви кажа какво се случва. Възрастовата граница рязко намалява – преди на 15-16 вече не им се тренираше, а сега слезе на 13-14 години. Не искат, просто не искат – нямат желание. Веднъж ги събрах и им говорих като баща. Попитах ги да ми кажат една професия, в която на 19 години с качествата си, можеш да станеш милионер. Всички мълчат, само един каза – футболист! Питам ги – защо не искате? Няма как да се получи с четири тренировки в седмицата. Дадох им пример Роналдо, вижте какво тяло има. Нима няма пари?! Има, но всеки ден той иска да е по-добър от вчера, иска да печели. Погледнете как играе сега, все едно е преди 20 години. Това е голямата разлика.

-Сравняваме се със сърбите, които продължават да произвеждат таланти и да ги продават за милиони?

-Благодаря, че отворихте тази тема. През годините в БФС често се срещахме и говорехме със сръбски колеги треньори. Питаме ги – как се справяте с дисциплината – ние не успяваме. И те – наказваш един, наказваш и гониш втори. Да видим останалите дали няма да се стараят. И аз му казах на колегата – да, ама така ще останем без футболисти. И той ми отвърна – нещо сте сбъркали системата. Питах го как се справят с родителите, които в България се месят постоянно. И той – родители?! Няма такива работи. При нас те са далече от тренировките и базите. Те нямат работа на тренировките. И така може да говорим до утре. Въпросът е в желанието и в манталитета. Но и вие журналистите имате вина. Излезе някой с два гола и вие го пишете, че е звезда! А в чужбина да виждате някой българин да играе някъде в по-силен отбор? От тук идва и проблемът, че ако има двама-трима по-талантливи, напишат две статии за тях и край – не може да говориш с тях. Вече си мислят, че са Роналдо и са за Реал Мадрид.

Автор: Стефан Ралчев, Букмейкър Рейтинги

Още по темата

Please select answer!