Делио Роси - поредната мечта за приказка, превърната в кошмар

Няма точни думи, с които да се започне обяснението за отпадането на Левски от Вадуц в първия кръг на Лига Европа. Ден и половина след срамното постижение, което записаха "сините" има повече въпросителни, отколкото отговори. Ден и половина, след който на "Герена" е по-объркано отвсякога.

В сряда Делио Роси и клуба се разделиха по взаимно съгласие. Италианският специалист така и не успя да покаже и явно да разбере на какво място точно е попаднал и какво се иска от него. Роси се радваше на повече от голям комфорт - от президента до феновете. А това не се случва често. Да не кажем, че в българския футбол това не се случва никога.Той го получи, само че през тази една година Делио Роси нито веднъж не пое изцяло отговорността за това, че Левски не играе, както трябва. Затова, че Левски няма никакъв стил на игра. Затова, че Левски няма абсолютно никаква идея в нападение. Затова, че на Левски се наложи да играе бараж за Лига Европа. Затова, че футболистите не бяха в добро кондиционно ниво за първите срещи в Европа. Затова, че всички вратари на "Герена" допуснаха детински грешки, откакто той и неговият щаб поеха отбора.

Всичко това обаче бе преглъщано от претенциозната и взискателна публика на "Герена". Имаше привърженици, които до последно го подкрепяха и вярваха, че именно той трябва да остане в Левски. И донякъде това бе така, защото всяка година наблюдаваме един и същ сценарий със смяна на треньори, ръководители и футболисти. И ако след загубения финал от Славия, правилното решение бе италианецът да остане, то след Вадуц също имаше само едно правилно решение...

Делио Роси трябваше поне в този случай да поеме изцяло отговорността и да си тръгне. Сам. Не да обяснява, че няма нищо срамно. Има - и всички, които знаят какво е идеята Левски, не отбора, а идеята, знаят какво означава подобно отпадане. Феновете на отбора го знаят, футболистите, които са юноши на клуба като Иван Горанов го знаят и именно заради това го заяви след срещата. Още след първата среща в Лихтенщайн, когато Делио Роси заяви, че няма нищо срамно в това да загубиш от този отбор в главата ми изникнаха думите на една от най-големите легенди на Левски - Павел Панов, който почина през февруари тази година и натъжи хиляди "сини" сърца. И колко неща са се променили от тогава. Когато столичани играят с Реал Мадрид в София през 1979 година и губят с 1:0, футболистите на Левски ги е срам от това. От това, че падат минимално от един от най-големите клубове в света - "Дори с Левски загубихме от Реал Мадрид в София (б.а. - 0:1 в 1/16-финал за КЕШ през 1979 г.) и не смеехме да излезем от съблекалнята. От срам, че сме загубили от Реал Мадрид. Сега времената са други"...

И наистина са други. Защото във вторник вечер отново всички бяха в съблекалните, пазени от полиция, за да нямат допир до чакащите фенове, не от срам, а може би от страх. Тук е огромната разлика. Дори не трябват да се правят подобни сравнения, защото едва ли Делио Роси и повечето футболисти на Левски в момента са запознати не само с тези думи, а и с чувствата, които тогава са бушували в сърцатите футболисти на Левски. Дори е трудно вече да се каже, че е време за промяна, защото тази промяна се превърна в изключително постоянно явление в българския футбол. Собственикът на Левски - Спас Русев, единственият, който в момента има ръководни функции и има цялата власт трябва да помисли много добре кой ще е правилният и достоен треньор на отбора. Защото от много отдавна на "Герена" има футболисти с добри качества за родния футбол, но до този момент те са се показали в много малко и кратки моменти.

Има и още един дори и по-голям проблем пред боса на клуба. А той е да намери изпълнителен директор, който разбира от спортно-технически въпроси. Това е един въпрос, който трябваше да бъде решен още след напускането на Асен Букарев, защото без такъв човек се къса изцяло връзката и комуникацията в един отбор. И това вече се случи, все още не е ясно защо Васил Панайотов напусна Левски. Първо беше виновен Роси, тъй като той е одобрил всички, които са останали, а след това стана ясно, че всъщност треньорът е искал халфът да остане. Футболистът иска да остане, треньорът го иска, от ръководството (в лицето на Красимир Иванов) не знаят какво точно явно се е случило и резултатът е ясен. Един от най-сърцатите футболисти и обичащи Левски не е част от тима. Трябва в отбора да има човек, който да овладее именно такива ситуации и да е връзката между треньор и собственик. А не Спас Русев да говори по-често с футболистите, отколкото с треньора, както и се случи. 

Следващите няколко дни ще са поредните важни за  последните няколко години. Сезонът в Първа лига за "сините" ще се открие в събота в труден мач срещу "Ботев" Пловдив на "Коматево". Какво ще се случи до тогава можем само да гадаем, а на феновете остана поредната надежда, че това ще е последната мечта за приказка, превърната в кошмар.

Още по темата

Please select answer!