Илко Пиргов: ЦСКА ме изгради като човек и вратар

Илко Пиргов: ЦСКА ме изгради като човек и вратар

Вратарят Илко Пиргов е почти сигурно ново попълнение на Берое. В началото на сезона той започна в Литекс, но бе освободен и се върна в Черно море, откъдето дойде в Ловеч в началото на 2012 година. В интервю за "Тема Спорт" той говори и за престоя си в ЦСКА. Заралии ще са петият му клуб у нас. В елита той има 164 мача, като се надява да стигне кота 200.

Илко, докъде стигнаха нещата с преминаването ти в Берое?

- На финални преговори сме вече. Мисля, че ще станат нещата. До една седмица ще е ясно всичко. Засега повече не искам да говоря по темата. Нека стане факт и ще споделя повече.

Защо се стигна до раздялата ти с Черно море?

- Просто договорът ми изтече в края на декември. С ръководството не съм имал никакви проблеми, не сме се карали. Разделихме се съвсем нормално, не са ме освободили, както се писа. Седнахме, с шефовете, поговорихме си. Те ми казаха как виждат бъдещето ми в Черно море, аз си казах моите неща и така взаимно се разделихме. Решихме, че засега е по-добре да си потърся късмета в друг отбор. Все пак в момента Черно море разполага с добър млад вратар като Китанов, който през март ще е готов да пази. При това положение щеше да се стигне до момент, в който един от нас двамата щеше да е резерва, а това нямаше да е приятно нито за него, нито за мен. Реших да дам път на Китанов, а пък и искам да съм на място, където ще сме равнопоставени. Не че на някого му е гарантирано да е титуляр.

Ще те върна още малко назад във времето, за престоя ти в Литекс. Каква бе причината да се разделите?

- Обидно ми е, че тогава по медиите излязоха разни информации, че аз не съм искал да съм резерва и да се боря за мястото си. Това няма нищо общо с истината. Стойчо Стоилов дойде при мен след мача с Верис Кишинев за Лига Европа и ми каза, че от ръководството са решили да не разчитат повече на мен. Говорих със старши треньора Красимир Балъков, който ми каза, че това не е негово решение. Според мен периодът не бе особено подходящ, защото първенството чукаше на вратата и нямах особен избор къде да отида. По-трудно се намират отбори. Но от Литекс имам само хубави спомени. Благодарен съм много на Гриша Ганчев, който направи доста за мен там. Не искам да казвам нищо лошо за Литекс. Просто нещата станаха малко изненадващо. Не го очаквах.

Вярваше ли, че можеш да се пребориш с конкуренцията на Винисиус Баривиейра?

- Да. Все пак не бе дошъл Икер Касияс, за да се притеснявам от Винисиус. Не искам да звучи нескромно, но и аз имам някакво самочувствие, че съм добър вратар. Можех да се преборя с него. За повече подробности около освобождаването ми може да се обърнете към Стойчо Стоилов. Той може да знае повече. Това, което ми бе казано от него тогава, бе, че искат да разчитат на Винисиус и че с мен трябва да разтрогнат договора. Малко като пред свършен факт ми поднесоха информацията. Не знам от какво е било продиктувано това решение на Стойчо Стоилов. Не се разделихме по приятен начин с Литекс, но и това го има във футбола. За Гриша Ганчев не мога да кажа лоша дума. Дори и когато имаше проблеми с бизнеса си, господин Ганчев не ни остави. Всичко с плащането беше редовно. Затова едно голямо благодаря на него.

Това е десетият ти сезон в А група. Минал си и през ЦСКА. Защо не успя да се наложиш на „Армията"?

- Тогава бях твърде млад. Отидох в ЦСКА едва 19-годишен. Имах мачове, но бяха малко. В шампионската година записах само два. Така не можеш да почувстваш тръпката, че си шампион. Да, спечелих купата през 2006 година, тогава бях титуляр във финала с Черно море и може да се каже, че имам някакви успехи в ЦСКА, но нямах и късмет. После ни отнеха лиценза за евротурнирите и повечето момчета се разделихме с отбора. Но ЦСКА ме изгради като характер, като човек. Отвсякъде пазя добри спомени. Дано да направя 200 мача в А група.

Излезе за кратко и в чужбина - в румънския Отопени...

- Това беше едно предградие на Букурещ, малък отбор. Не можаха да станат нещата. Миодраг Йешич, който ме взе в Отопени, си тръгна след петия мач. После доиграх есенния полусезон, а през зимата на почти всички чужденци ни казаха, че ако искаме, могат да ни изплатят заплатите до края на сезона и да сме свободни агенти. Причината бе, че общината нямала възможност повече да плаща нашите възнаграждения. Тъкмо ми се бе родила малката дъщеричка и реших да се прибера, а и нямах шанс да попадна в добър отбор.

Смяташ ли себе си за успял вратар?

- Аз съм максималист и ще се боря със зъби и нокти да постигна още повече. Не искам да се задоволявам с това, което съм постигнал.

През всичкото това време така и не получи повиквателна за националния отбор.

- Предполагам, че всичко си зависи от мен, а и така са решавали селекционерите да не поглеждат към мен и да не ме викат. Дай Боже да играя редовно и силно и с изявите си да получа повиквателна за националния отбор. Това е истинска чест.

Имаш ли свой идол?

- През всичките години съм се възхищавал на един вратар - Икер Касияс. Той е моят любимец. Заради него съм фен на Реал Мадрид.

Кой е треньорът на вратарите, от когото си научил най-много?

- Най-голяма роля за изграждането ми като вратар изигра Мирослав Митев, който сега е в Монтана. Той ме взе в мъжкия тим на Пирин Благоевград, когато бе играещ треньор. От него съм научил страшно много неща, както и от Румен Ненов и първия ми треньор на вратарите в ЦСКА Стоян Йорданов.

Предстои избор на футболист на 2014 година. Кой е твоят фаворит?

- И Владо Стоянов, и Светослав Дяков, които се спрягат в пространството, са много добри и помогнаха за големия успех на Лудогорец. Който и да спечели, ще е заслужено, но аз съм вратар и пожелавам на Владо Стоянов да е номер едно.

Ще може ли най-накрая ЦСКА да спре Лудогорец, който гони четвърта поредна титла?

- Имам сантименти към ЦСКА и се надявам да стане шампион. Там съм израснал и са ме изградили като вратар. Ще стискам палци за тях.

Защо на „Армията" залагат главно на чуждестранни вратари?

- Не знам. Това си е решение на спортно-техническия щаб, но наистина българските вратари сме недооценени и подценявани. А и на пръстите на едната си ръка не мога да изброя добри чуждестранни вратари, пазили у нас, които да са оставили някаква следа. Райс М'Боли бе може би най-добрият, не само в ЦСКА.

Следиш ли световните тенденции за вратарския пост?

- Да. И Мануел Нойер ми прави най-силно впечатление сега. Заслужава дори да спечели и "Златната топка". Има много силна игра с крака, но в съвременния футбол това е неизбежно. Вратарите се превръщат в либеро.