Драголюб Симонович: ЦСКА играе за спасението на българския футбол

Бившият футболист и директор на ЦСКА - Драголюб Симонович, публикува обширен и любопитен коментар в социалните мрежи преди предстоящия мач на "червените" с Лудогорец.

Възпитаниците на Саша Илич посрещат у дома разградчани в неделя (30.04) в изключително важен двубой за първото място в родния елит. "Армейците" заемат върха в класирането с актив от 67 точки, докато играчите на Ивайло Петев са втори с 2 пункта по-малко.

С публикация във Фейсбук Симонович определи битката на "червените" в неделя, както и всяка една останала до края на сезона като ключови за спасението на българския футбол. 

Публикуваме написаното от Дуци в неговия Фейсбук профил без редакторска намеса:

"Започнах да пиша тук в началото на септември. В ситуация, в която малцина вярваха, че ЦСКА може да стане шампион тази година. Беше след изпадане от Базел, поражение в дербито, по време на бойкота на сектор Г, задействането на "оперативната обединител"...Причините са няколко, най-вече лични... Не съм фен на ЦСКА, от малък съм "гробар". Не допускам и не вярвам, че чужденец, футболист или треньор, може да бъде фен на клуба, в който работи професионално.Да, може да има специални чувства поради успех, атмосфера или много време, прекарано в един клуб, но истинският фен се създава в детството.

Отношенията ми с ЦСКА са доста специфични, през 1997 г. дойдох в България в Ловеч и от първия ден разбрах, че ЦСКА е приятелски клуб, а „врагът е говедото“.Даже много се учудих, при първия ми престой в ЦСКА, като футболист, че почти никой освен мен не използва думата "говеда"... Трябва да призная, че първият ми престой в Борисовата градина не беше добър нито за ЦСКА, нито за мен лично . Честно казано, грешката беше най-вече по моя вина, донякъде и заради контузията в коляното, но въпреки това имах възможността да видя "отвътре" колко голям клуб е ЦСКА. Вторият престой в ЦСКА беше доста специфичен, получих поста спортен директор, но всъщност бях треньор, причината е инатът ми, свързан с ПРО-лиценза.Независимо, че този лиценз ми създаде много проблеми, до ден днешен съм упорито сигурен, че бях прав за лиценза, защото не позволих на футболни неграмотници в България да ме "учат" на треньорския занаят в треньорска школа на БФС..А в Сърбия имах проблем, че условието за получаване на лиценз беше да донеса печено прасе и агне на Златибор...

И сега, 10-15 години по-късно, виждам, че съм бил прав.Качеството на треньорите в момента в Сърбия и България е най-доброто доказателство за това... И до днес съм сигурен, че през 2012 г. щях да бъда шампион с ЦСКА.Но както признавам вината си за неуспешния първи престой в ЦСКА, така има съвсем други причини да напусна ЦСКА през 2012 г.Един ден ще разкажа и тази доста неприятна история...Но най-много се гордея с третия, малко известен, престой на "Армията" 2015-2017 г... Надявам се, че един ден аз или някой от малкото хора, които са добре запознати с този период, ще можем да разкажем историята..Написах всичко това като въведение, за да мога да обясня причините за всички тези писания..

Може да звучи претенциозно и трудно за вярване, но знам, че титлата на ЦСКА тази година е последният шанс за спасяване на българския футбол.Звучи малко и катастрофално, но всичко, което се случва във футбола и в българската политика, ми дава право. Защото последствията от политическото влияние върху българския футбол са повече от ясни.Не е и не може да бъде случайно, че 12-те години на криминална шампионска серия на Делиормана съвпаднаха с царуването на "2.2.1616"... Не е случайно и че в този период и ЦСКА, и Левски преживяха най-големите проблеми в историята. Достигнатото дъно на българския национален отбор не е и не може да бъде случайно! Ненормално и болно его на гелосана мастия,с политическата и икономическата помощ на корумпираното и мафиотско правителство и ОРГАНИЗИРАНА ПРЕСТЪПНА ГРУПА инсталирана в БФС,са много близо до „окончателното решение” за българския футбол...Някак "случайно" съвпадна с началото на гражданските протести и Магнитски, че Лудогорец "играе" все по-слабо и по-слабо.И миналата година ЦСКА имаше голям шанс да спечели титлата, но "оперативният директор" играеше същата роля, която получи ИТН в политиката.Не случайно нарекох "оперативния" троянски кон, вкаран с цел вътрешно унищожение...

Знам, че звучи твърде песимистично, че това може да е последният шанс на ЦСКА да стане шампион в близко бъдеще, но причините за моето твърдение са повече от очевидни.Резултатите от изборите на 2 април са такива, че е ясно, че успяха да унищожат енергията на протеста и че двете корпулентни фигури от първия ред в парламента се завръщат на бял кон...А това може да означава само едно за българския футбол, Караманджуков ще решава и взема решения кой да е шампион на България за следващите 4-5 години.Предстоящият мач в неделя срещу тумора на българския футбол не е и няма да бъде обикновен футболен мач. Това ще бъде битка на доброто срещу злото, на справедливостта срещу несправедливостта, на честността срещу корупцията. Футболистите на ЦСКА не играят мача в неделя за себе си,за феновете на стадиона, в цяла България и по света.Този мач трябва да е "реванш" за Перник и 7:0, за "Карате Кид"-Козмин Моци, за всички уредени мачове и хванати съдии,за всички унижения, които преживя не само ЦСКА, но и целият български футбол.В неделя предстои мач на ЦСКА и Бербатов да стане президент на БФС, да Илиян Илиев може да победи в Разград, както може да победи

ЦСКА на „Армията“, да и тези от "другата орбита" имат възможност да бъдат шампиони догодина...Просто казано, мачът в неделя, както и всички мачове до края на първенството, ЦСКА играе за спасяването на българския футбол...Футболната "златна топка" срещу корупцията, уредените мачове, хванатите съдии... Христо Стоичков срещу Караманджуков! Битка между две противоположности".

Пред треньора на "армейците" Саша Илич стои 1 проблем преди важния двубой.