ЦСКА ще трябва да почака още преди да мисли "песнички с добри числа" срещу Левски

ЦСКА нямаше особени проблеми и спечели срещу Левски на Националния стадион. "Червените" сториха това, което всички очакваха, като победиха с 2:0 и доказаха и на терена, че разликата в моментните състояния на двата отбора е толкова голяма, че дори може да разруши максимата за големите дербита, която гласи: "Моментната форма е без значение".

Всички привърженици на "армейците" ликуват след успеха и имат пълното право за това, но сякаш остава и малка горчивина у тях. Тя не идва заради играта, тъй като техните любимци показаха стабилно представяне в защита, а същевременно успяха да вкарат някои свои положения. Не е и заради изхода от мача, тъй като той бе спечелен. Липсваха и съдийски решения, грозни прояви, изказвания или друго. Горчивината идва заради "историята".

Феновете са зажаднели за някои не смазващ, а унизителен резултат срещу големия съперник. Онези две 5:0 са твърде, твърде отдавна постигнати, за да топлят кой знае колко някого (23 септември 1953 година и 1 октомври 1989 година). А днес, както и в последните няколко сблъсъци, "червените" привърженици потриваха ръце и се надяваха на звучен шамар в лицето на "сините", но целта отново бе пропусната.

Не е ясно и дали скоро изобщо ще има толкова удобен шанс за ЦСКА, тъй като те приключиха с двубоите срещу Левски за този сезон, а нещата бързо се обръщат и не се знае какво ще се случи до началото на новата кампания. А в днешния мач всичко изглеждаше идеално нагласено за "историята". Освен това, начело на тима е и точният човек за този резултат, тъй като Любослав Пенев не е от хората, които биха се смилили над съперника, особено ако той е Левски. 

Началото на срещата предполагаше подобно развитие, защото каквото и да си говорим, за да се постигне такъв резултат в мач с подобен заряд, един от най-клиничните фактори е успеваемостта. А с нея "армейците" започнаха подобаващо, разписвайки се с първата си възможност, още в 14-ата минута. Резултатът бе и удвоен, но там някъде се започна и с пропуските, които през втората част бяха още повече на брой, особено към края на срещата. Спадна и темпото, и желанието на "червените" играчи, които сякаш отпреди началото на срещата знаеха, че ще спечелят и щом поведоха, приеха задачата за изпълнена.

Като причина за липсата на разгром може да се посочи отсъствието на мотивация, особено през втората част. Не такава за победа, защото който е с такава нагласа при Любо Пенев, очевидно няма да помирише терен, но липса за победа за историята - такава, за каквато ще се говори винаги. Но защо им е и на тези играчи подобна победа? Нима Юга, Матей, Кох или Кайседо ще са в клуба още дълго, нима ще се превърнат в легенди и ще останат завинаги в сърцата на феновете? Не! От такава победа се нуждаеше Иван Турицов, например.

Всички в "червения" лагер празнуват - привърженици, футболисти. Въпросът е докога пламъкът от точно днешната победа ще топли сърцата им. В това съперничество е изключително важно надмощието по всеки показател. Левски го притежава по отношения най-изразителна победа в историята - 7:1, когато Сираков, Боримиров и компания не се спряха през целия двубой. Този резултат ще бъде натякван на "червените" привърженици цял живот. Или поне, докато "армейците" не сътворят нещо подобно и актуално, защото през този век не сме ставали свидетели на такъв разгром. А дотогава, ЦСКА ще трябва да почака преди да прави "песнички за добри числа".