Огнянов: Глупостите са зад гърба ми, някой ден ще се върна в "Ботев"

В началото на 2012 г. "Ботев" привлече в редиците си Мариян Огнянов. Името на младия халф на "Левски" нашумя години по-рано след гола му вратата на водения от Жозе Моуриньо тим на "Челси". 23-годишният тогава футболист избра пловдивския клуб, за да опита да направи крачката от талант към завършен играч. И не сгреши! В Пловдив Мацата, както го наричат момчетата в съблекалнята, се фокусира върху футбола и се превърна в един от най-креативните играчи в "А" група. С жълто-черната фланелка плеймейкърът записа 118 официални мача и реализира 16 гола. И отново блесна в евротурнирите с 4-те си попадения в 10 мача. След 3,5 години вярна служба, настъпи мигът, в който Мариян Огнянов реши да се раздели с "Ботев" и ботевистите. С "Довиждане", а не със "Сбогом", както уточни самият той в прощалното си интервю пред официалния сайт на клуба:

- Марияне, как се стигна до трансфера ти в "Търгу Муреш", очакваше ли да напуснеш „Ботев”?

- Честно казано в последните месец - два мислих много върху бъдещето си. Доста говорихме със семейството ми и реших, ако се появи оферта от чужбина, която да удовлетворява амбициите ми, да я приема. Имах откровен разговор и с ръководството на „Ботев”, което беше запознато с желанието ми да напусна при добра оферта от чужбина. Получих пълно разбиране, за което благодаря. Доста време нямаше нищо конкретно, след което се появи сериозен интерес от Муреш и нещата около трансфера се развиха бързо. Все още не мога да осъзная, че напускам „Ботев”. За мен и семейството ми е трудно да приемем факта, че напускаме клуба и Пловдив.

- Какво те привлече в офертата на румънците?

- На първо място това, че показаха голямо желание да ме имат в състава си. Винаги съм изпитвал притеснение, когато започвам нещо ново. Реших да се изправя срещу това мое притеснение и да сменя обстановката. Все още знам твърде малко за "Търгу Муреш". Отборът завърши на второ място в последното първенство и му предстои участие в европейските турнири. Мисля, че амбициите за следващия сезон също ще бъдат високи. Румънското първенство е поне една идея по-качествено от българското и както казах – усетих, че имам нужда от ново предизвикателство. Не си представях да играя за друг български отбор и ако не бях получил добро предложение от чужбина, със сигурност щях да остана в „Ботев”.

- С какви чувства напускаш „Ботев”?

- Тръгвам си с най-добри чувства. Преди да започнем интервюто се чудех какво да отговоря на този въпрос… Това, което чувствам, е много повече от това, което мога да кажа. В „Ботев” видях и научих много неща. Преминаването ми в този отбор е една от най-важните и успешни крачки в моя живот. В „Левски” прекарах близо 10 години и там ме изградиха като футболист, но за 3,5 години „Ботев” ми даде неща, които на "Герена" не можах да почувствам. Клубът показа голямо уважение към мен, винаги съм усещал подкрепа в Пловдив. Подобно отношение те прави по-отговорен към работата ти в тренировките и мачовете, дава ти криле. В „Ботев” придобих самочувствието на утвърден играч.

- Кои са най-паметните ти моменти с жълто-черния екип?

- Хубавите спомени са много. Като започнем от влизането в „А” група, минем през мачовете в Лига Европа и стигнем до тръпката от финала за Купата на България, който за съжаление загубихме. Това е и най-голямото ми разочарование – че не взехме трофея в Бургас. Бях убеден, че ще победим „Лудогорец”, за жалост не успяхме. Този мач и контузията ми в коляното, която ме извади от игра за няколко месеца, са най-лошите ми спомени. След възстановяването ми тогава не бях във форма и усещах разочарованието на публиката от играта ми. Този период беше труден за мен, но той ме научи на много неща, направи ме по-силен. Всичко останало беше страхотно.

- Как оценяваш последния сезон с всички промени, които се наложиха след катаклизмите през миналото лято?

- Сезонът беше много емоционален. Имахме много радостни моменти, но и в същото време допуснахме и много загуби, включително и на собствен терен. Надявам се у хората да останат повече положителните спомени, защото с един нов и подмладен отбор, успяхме да изиграем доста добри мачове и да запишем нелоши резултати.

- Какво ще ти липсва най-много от клуба и града?

- Преди малко казах за отношението към мен. Не знам дали на някога и някъде на друго място ще усетя такова уважение. Ще ми липсват съотборниците – Данчо Христов, Лъчо Балтанов и останалите момчета. Приятелите, които оставям в Пловдив – също. Доста неща ще липсват не само на мен, но и на семейството ми. С жена ми сме единодушни, че в Пловдив прекарахме най-хубавите си години досега.

- Затворена страница ли е „Ботев” за теб?

- Абсурд! Би било доста глупаво от моя страна да го направя, а мисля че глупавите дни в моя живот оставих зад гърба си. За нищо на света не бих затворил страницата „Ботев”. Напротив – надявам се след време да се върна и да играя отново с жълто-черната фланелка. Стига да съм в добра форма и клубът да ме иска. Тук се възродих за футбола. Сигурно отегчавам хората с обясненията ми във всяко интервю, че съм много благодарен, но аз ще продължавам да благодаря на „Ботев” при всяка възможност. Така го чувствам и това е най-малкото, което мога да направя.

- Кога договорът ти с Търгу Муреш ще стане факт и с каква продължителност ще бъде той?

- В понеделник трябва да подпиша. Срокът е една година. Дадоха ми да избера една или две и аз избрах по-краткия срок.

- Съжаляваш ли, че няма да можеш да се сбогуваш със съотборниците си?

- Да, много съжалявам. Ще се получи малко, като все едно си тръгвам тихомълком. Но така се подредиха нещата. А и аз не обичам показности. Все пак се надявам да се отвори възможност в близките дни да се видя с момчетата и хората от клуба, за си кажем „чао” и да си пожелаем успех.

- За финал какво би казал на хората?

- Ще благодаря още веднъж за отношението, което получих в Пловдив. Надявам се с играта си поне малко да съм докоснал привържениците на „Ботев” и да съм заслужил да бъда и аз част от това голямо жълто-черно семейство. Искам да кажа, че винаги съм се отнасял отговорно към задачите си и съм си вършил съвестно работата. Отборът винаги е бил по-важен от мен. Раздавал съм се на 100%, макар че може би не всеки го е забелязал, заради по-специфичния ми стил на игра. Предпочитам по-малко да се хвърлям за безнадеждни топки и повече да мисля, да чета играта. Още веднъж – благодаря на всички и се надявам скоро пак да се видим и да съм добре дошъл в „Ботев”.