Николай Манчев: Искам да играя срещу ЦСКА, дадох дума на покойния ни президент

Николай Манчев е на 30 години и в момента е един от лидерите на футболния клуб "Чико" (Бяга). Полузащитникът е играл още за ЦСКА, "Ботев" (Пд), "Марица", "Хасково" и "Оборище" (Панагюрище).

В края на август той преживява ужасяваща катастрофа, в която умира футболният президент на сегашния му клуб - Георги Михайлов. В неделя Манчев трябва да играе срещу бившия си клуб ЦСКА в мач от "В" група. За драмите, които преживява футболистът, той говори пред "България Днес".

Николай, какво е здравословното ви състояние, ще ви видим ли в игра срещу ЦСКА?

- Има минимална възможност да играя. В момента не тренирам пълноценно. В мача срещу "Вихрен" получих удар в бедрения мускул. Сега кракът ми е подут, син е и ме боли, не мога да стъпвам. Лекарите дават малки шансове да се възстановя до неделя. Зависи как организмът ми ще приеме инжекциите, които ми се бият. Аз лично се надявам да играя. Дал съм дума на човека, който вече не е между нас, живите, и искам да си я изпълня.

Оцеляхте невредим в катастрофата, която отне живота на вашия президент и съотборник в "Чико" Георги Михайлов. Какво точно се случи?

- Да ви кажа честно, темата ми е много болна и не искам да се връщам. Да, бях в колата по време на произшествието, дори седях на предната седалка до Георги. Загубихме приятел и каквото и да говоря, няма да го върнем.

Шофьорът е бил без колан. А вие?

- И да беше с колан, можеше нещо друго да се случи. Всичко е съдба. Аз бях с колан, жив съм, здрав съм. Разбира се, че съм благодарен на Бог за това. Темата за мен даже е малко грозна. Георги има малко дете, аз също имам и това беше първата мисъл, която ми мина през главата по време на инцидента.

Имаше ли начин катастрофата да бъде избегната?

- Най-лошото е, че не можем да го върнем. Аз още не успявам да се отърся от шока, трудно ми е. Но животът все пак трябва да продължи.

Георги ли ви покани да играете за "Чико" (Бяга)?

- Да, срещнахме се съвсем случайно в едно кафе. Той ми помогна в една сфера и ме помоли аз от своя страна да помогна на отбора на "Чико". Мисля, че доколкото мога, го правя. Нямаме някакви болни цели да атакуваме "Б" група.

Вие ли сте голямата звезда в отбора?

- Това, че съм играл в ЦСКА, не ме прави по-специален. Сега съм равен с другите момчета. Искам да помогна. Просто имах късмета да се докосна поне малко до големия футбол. ЦСКА бе за мен най-високата летва, изиграх няколко мача в Лига Европа, това беше върхът в кариерата ми.

Вярвали ли сте, че един ден ще ви се наложи да играете срещу ЦСКА, и то във "В" група?

- Не съм си го и помислял. За мен лично отбори като ЦСКА, "Ботев" (Пд) нямат място в тази дивизия. "Червените" безспорно са от друго ниво, имат публика из цяла България. За всеки фен на голям клуб е гадно да гледа любимия си отбор във "В" група.

Бихте ли облекли отново червената фланелка?

- Аз вече съм що-годе приключил за голям футбол. В момента може да се каже, че ритам топката за удоволствие. Все още ми е тръпка. Специално Югозападната "В" група не е чак толкова слаба, колкото я изкарват. Като изключим ЦСКА, има голяма интрига между останалите отбори. При "червените" само заради феновете няма как да не биеш. При по-малките отбори липсата на самочувствие и психиката оказват влияние.

Ще ви познаят ли феновете на ЦСКА в неделя?

- Смятам, че няма да има негативно отношение към мен. Аз си тръгнах от ЦСКА с добро. Изкарах много хубав период на "Армията", макар че бях преследван от доста контузии. Никога не съм разочаровал феновете. Възможно е обаче да не ме познаят, защото съм доста променен визуално, вече не съм с дългата коса и брада. Аз искам да радваме нашите привърженици на "Чико" (Бяга), колкото и да са малко, те си обичат отбора.